Протокол № 17 от 19.07.2023 г.

П Р О Т О К О Л

№ 17

На 19.07.2023 г. от 14.18 ч. се проведе редовно заседание на Софийския Адвокатски Съвет при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

Докладва: Работна група в състав адв. Кисьова, адв. Бакалова, адв. Згурова и адв. Мичев, избрана с Решение № 2181/05.07.2023 г.

3. Текущи въпроси по повод вписвания във водените регистри.

a.Промяна в статута.

b.Отписване;

c.Произнасяне по заявления за временно преустановяване/възобновяванеупражняването на адвокатска професия;

d.Промяна на имена, адреси, телефони;

e.Произнасяне по заявления за вписване и промени на Адвокатски дружества и еднолични адвокатски дружества;

f.Произнасяне по заявления за вписване на адвокатски съдружия;

g.Разглеждане на заявления за вписване/отписване на адвокатски сътрудници.

Докладва адв. Христо Хинов, секретар на Съвета на САК.

Проекти за решения: Съгласно доклада.

4. Прием на адвокати и младши адвокати в САК;

Докладват: членове на комисията по събеседване.

Решение: съгласно доклада

5. Определяне на особени представители на страни в граждански производства;

5.1. Определяне на особени представители на страни в граждански производства с размер на възнаграждението на особения представител между 3 000 лева и 10 000 лева.

Докладва адв. Десислава Миразчийска.

Проект на решение: Софийски адвокатски съвет определя адвокати от САК за особени представители на страни по дела на случаен принцип.

5.2. Определяне на особени представители на страни в граждански производства с размер на възнаграждението на особения представител над 10 000 лева.

Докладва адв. Десислава Миразчийска, адв. Стефан Марчев.

Проект на решение: съгл.доклада.

6. Въпроси, свързани със Закона за правната помощ;

6.1. Заверяване на отчети на адвокати за предоставена правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗПП.

Докладва адв. Десислава Миразчийска.

Проект на решение: На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за правната помощ, Софийският адвокатски съвет заверява проверените от членове на съвета отчети на адвокати от Софийската адвокатска колегия, осъществили правна помощ по Закона за правната помощ и одобрява предложенията за заплащане на възнагражденията им от НБПП.

7. Финансово-организационни въпроси;

7.1. Обсъждане и приемане на решение за поемане на разноски в размер на 1850 ЕВРО (или на част от сумата) във връзка с участието на адв. Константин Димитров в заседание на Управителния борд на UIA;

Докладва: Ива Згурова.

Проект за решение: Съгласно доклада.

7.2. Вземане на решение за заплащане на възнаграждение на служител на ЦОА „Кръстю Цончев“, ангажиран от началото на м. февруари 2023 г. до края на м. юни по повод организирана за адвокати от САК група за разучаване на народни танци от всички фолклорни области и за подписване на граждански договор за ангажимент до края на 2023 г.

Докладва: адв. Стефан Марчев.

Проект за решение: съгласно доклада.

8. Доклад на Комисията по правните въпроси и законодателството във връзка с различни законодателни инициативи;

9. Дисциплинарни въпроси;

9.1. Разглеждане на дисциплинарни преписки, образувани по получени сигнали и жалби.

Докладват членове на съвета, на които е възложено изготвяне на доклади.

Проект на решения: Приемане на решения съгласно докладите на членовете на съвета.

10. Разглеждане на преписки, образувани по искания по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата;

Докладват членове на съвета, на които е възложено изготвяне на доклади.

Проект на решения: Приемане на решения съгласно докладите на членовете на съвета.

11. Разглеждане на искания за предоставяне на финансова помощ на адвокати с влошено здравословно състояние, придружени от справка за текущи разходи в перо „Финансова помощ за адвокати“ и справка за предоставена финансова помощ за предходните пет години.

Докладва адв. Лидия Дикова.

Проект на решения: съгласно доклада.

По точка първа от дневния ред:

(Клетвата се провежда от 11.30 ч. в Зала Тържествена (зала № 15) на Съдебната палата).

Клетва положиха:

1.А.А.М

2.А.С.А

3.А.А.М

4.В.М.Б

5.В.И.Д. – М.

6.В.Л.Б. – К.

7.В.А.Ч.

8.Г.Й.И.

9.Д.Д.Д.

10.Д.Б.К.

11.Е.В.А.

12.Е.Д.В.

13.И.М.Е.

14.И.И.Т.

15.Й.И.Й. – В.

16.К.Н.М.

17.К.Г.Г.

18.К.В.Д.

19.Л.П.М.

20.Л.К.Х.

21.М.Е.М.

22.М.П.Ф. – Д.

23.М.Т.Ш.

24.М.М.Х.

25.М.М.М.

26.Н.Ч.С.

27.П.Х.К.

28.П.Б.Б.

29.П.Г.Д.

30.Р.С.Г.

31.Р.И.А.

32.Р.Р.Л.

33.Р.Е.К.

34.С.С.Г.

35.С.И.Р.

36.Т.С.Д.

37.Ц.Ж.Ж.

38.Я.Р.Ш.

Присъстват основни членове:

1. Стефан Николаев Марчев

2. Александър Андонов Бояджиев

3. Александър Ивайлов Тонев /включва се по-късно/

4. Валентина Драйчева Бакалова /включва се по-късно/

5. Десислава Методиева Миразчийска

6. Евгения Петрова Гечева

7. Златка Стефанова Динева

8. Жана Иванова Кисьова

9. Ива Иванова Згурова-Шопова

10. Лидия Въчева Дикова

11. Лили Николова Лозанова /включва се по-късно/

12. Мирослав Тодоров Мичев

13. Петьо Димитров Славов

14. Христо Владов Хинов

Не присъства основен член:

• Ивайло Кръстев Костов

Присъстват резервни членове:

• Александър Димитров Машев
• Антон Йорданов Стефанов
• Маргарита Руменова Димитрова
• Пламен Кирилов Киров
• Силвия Йорданова Спасова

Не присъстват резервни членове:

• Мариана Емилова Вълкова

Присъстват представители на КС.

Вася Тодорова Илиева - Председател

Присъстват членове на САК:

Б.Н.

Н.Т.

И.Я.

Д.М.

Х.

Г. ....

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Колеги, след клетвата, заседанието продължава в заседателната зала на САК на бул.“Тодор Александров“ 137 в 14.08 часа.

В залата на съвета присъстват колегите Христо Хинов, Лидия Дикова, Евгения Гечева, Златка Стефанова, Александър Андонов, Стефан Марчев – основни членове на САС.

Чрез онлайн връзка присъстват колегите Жана Кисьова, Мирослав Мичев, и Ива Згурова – основни членове на САС, както и колегата Маргарита Димитрова – резервен член на САС.

С оглед публичния характер на заседанието присъства чрез онлайн връзка и колегата Н., може би Б.Н.

Б.Н.: - Да.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Адвокат от САК, който се включи по повод публичния характер на тази част на заседанието, на което ще бъде обсъден Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата и в частност уредбата на рекламата и посредничеството.

Изкачваме още няколко минути, колеги, за да се събере кворум и ако може потребителят user, който се включи току-що, да се идентифицира. Предполагам също е член на колегията.

КИСЬОВА: - Този колега се опитва на няколко пъти да се включи в заседанието, само че го изхвърля по някаква причина.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Включи се и колегата Петьо Славов, така че имаме кворум.

Колеги, предлагам да започнем тази част от нашето заседание.

След като днес се проведе тържествена клетва в зала Тържествена на Съдебната палата на новоприети адвокати, в 14.08 часа продължава заседанието на Софийски адвокатски съвет, второ редовно заседание на Софийски адвокатски съвет, на което присъстват в залата на Софийска адвокатска колегия адвокатите Христо Хинов, Лидия Дикова, Евгения Гечева, Златка Стефанова, Александър Андонов, Стефан Марчев – основни членове на САС.

Чрез онлайн връзка зум присъстват колегите Жана Кисьова, Мирослав Мичев, Ива Згурова, Петьо Славов – основни членове на адвокатския съвет, както и колегата Маргарита Димитрова – резервен член на адвокатския съвет, както и адвокат Б.Н. от САК в качеството на адвокат от САК, поканен за публичното обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, което е точка втора от днешния дневен ред.

По този въпрос, с решения на Софийски адвокатски съвет № 2180 и № 2181 от 05.07.2023 г., бяха поканени всички адвокати от САК да изразят своите становища, които да бъдат обобщени от работна група в състав Жана Кисьова, Валентина Бакалова, Ива Згурова и Мирослав Мичев.

Преди да продължим и преди да дам думата на колегата Кисьова да докладва по темата от името на работната група, за протокола да отбележим, че се включи и адвокат Лили Лозанова – основен член на адвокатския съвет, както и адвокат Александър Машев – резервен член на адвокатския съвет.

Продължаваме да не можем да идентифицираме колегата с име user. Ако може да се представи за протокола, за да е ясно кой стои зад това име.

Колеги, да не губим повече време, по-нататък ще помоля колегата да се идентифицира.

Колега Кисьова, заповядайте да докладвате по този въпрос от дневния ред.

КИСЬОВА: - Здравейте, колеги!

На предишното заседание докладвах по този въпрос, като в публикувания на портала за обществени консултации проект измененията, които се предлагат, са буквално четири-пет.

В § 1. в чл. 19а, ал. 6, т. 5 в края се поставя запетая и се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път”.

Следват чл.41 и чл.42, касаещи рекламата и посредничеството.

В § 4. е предвидено дисциплинарно нарушение във връзка с рекламата и посредничеството (чл. 132, т. 4) и се изменя така:

„4. рекламиране на професионалната дейност или използване на посредник, извършено в нарушение на този закон.“

И накрая в § 5. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 8:

„8. „Услуги на информационното общество“ са услуги по смисъла на чл. 1, ал.3 и § 1, т. 1 - 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронната търговия.“

Ако искате, колеги, да започнем от чл. 42 - рекламата. Там сякаш по-няма какво толкова да се обсъжда. Текстът според мен може да се прецизира, но в общи линии е съобразен с това, което сме обсъждали с колеги от Висшия адвокатски съвет.

Текстът, който е предложен, предвижда, че адвокатът има право да рекламира своята професионална дейност. Правилата за реклама на дейността на адвоката се прилагат съответно и за дружествата, и за сдруженията на адвокати. Рекламното съобщение трябва да представя по обективен начин неговата професионална дейност и да е съобразено с принципите на поверителност, почтеност и опазване доброто име и достойнството на адвокатската професия. При рекламиране на дейността си адвокатът не може

да си служи с невярна или подвеждаща информация, включително за цени или безплатни услуги; да прави необосновано сравнение с други адвокати; да разкрива сведения за имената на предишни или настоящи клиенти или техните дела, освен с изрично писмено съгласие на клиента; да поражда неоправдани очаквания за постигане на резултат, който не зависи само от професионалната дейност на адвоката, както и да адресира рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица, непосредствено след претърпян инцидент, когато засегнатите лица нямат ясно съзнание и пълна свобода при избора на адвокат.

Само две думи, ако позволите, ще кажа по трета алинея.

Честно казано, толкова много забрани по отношение на рекламата ми се струва твърде прекалено. „Да си служи с невярна или подвеждаща информация“, просто в началото, там, където се коментира първа алинея, не виждам никакъв проблем да се препрати към правилата на Закона за защита от конкуренцията, Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката и да се избегнат тези ненужни повторения. Аз не виждам, поне аз така мисля, защо адвокатите трябва да се подчиняват на някакви различни правила в тази част. Разбира се, трябва да останат някои от тези забрани. Аз съм ги качила в Минутката и мога да ги шерна тези предложения, които сме направили в работната група.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Да, можем да ги споделим за колегите, които се включиха чрез зум, за да могат активно да вземат участие в обсъжданията.

И само за протокола да отбележа, че се включи и колегата И.Я., когото ще помоля само да включи и картина. Колегата също е член на САК.

Здравейте, колега Я.!

И.Я.: - Здравейте!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Включи се и колегата Десислава Миразчийска – основен член на адвокатския съвет.

ЛОЗАНОВА: - Колеги, здравейте и аз съм на линия!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Здравейте, колега Лозанова!

Да, отбелязахме Ви за протокола.

Продължете, колега Кисьова, извинявам се за прекъсването.

КИСЬОВА: - Текстът, който ние предлагаме, ще Ви го изчета:

„(3) При рекламиране на професионалната си дейност, адвокатът не може:

1. да обещава постигането на резултати или да поражда неоправдани очаквания за постигане на резултати, които не зависят единствено от адвоката;

2. да адресира рекламното съобщение към лица и близки на лица, които са пострадали или жертви на престъпления и инциденти, или са поставени в уязвимо положение.

За мен този текст на законопроекта, който е публикуван, „да адресира рекламното съобщение към лица и близки на лица, непосредствено след претърпян инцидент, когато засегнатите лица нямат ясно съзнание и пълна свобода при избора на адвокат. Защо непосредствено?

И „засегнатите лица нямат ясно съзнание“. Как да се установи това, че нямат ясно съзнание, както и „пълна свобода при избора на адвокат“ също ми се струва доста неустановено и затова тези текстове, които са предложени в тази част, не ми се струват удачни.

Ако искате ще шерна чл.42 със съдържанието, което предлагаме ние, за да го видят и колегите.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Ние, членовете на адвокатския съвет, го имаме като част от материалите по дневния ред, но може би е редно да го споделим, така че членовете на САК, които присъстват чрез зум, да имат възможност да го видят.

КИСЬОВА: - Сега ще го шерна.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря.

Аз ще помоля колегата Мичев да го сподели и в затворената Фейсбук група на САК, за да могат и другите колеги да видят предложенията, които работната група е подготвила.

КИСЬОВА: - И само да ми позволите, колега Марчев, да ги шерна.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Междувременно, докато споделите екрана, нека да ги обсъдим алинея по алинея.

КИСЬОВА: - Текстът, който се предлага и е качен в портала за обществени консултации, е със следното съдържание: „Чл. 42 (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да рекламира своята професионална дейност като спазва правилата на този закон и Етичния кодекс на адвоката. Правилата за реклама на дейността на адвоката и адвоката от Европейския съюз се прилагат съответно и за дружествата и сдруженията на адвокати.“

Нашето предложение е: „Чл.42. (1) Адвокатът може да рекламира своята дейност, като използва рекламни съобщения, съобразени с изискванията на глава седма от Закона за защита на конкуренцията, с този закон и Етичния кодекс на адвоката. Не са реклама съобщения, съдържащи единствено информация, публично достъпна в единния адвокатски регистър.“.

Дотук някакви възражения ако имате, колеги.

Честно казано, и двата варианта са приемливи.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Въпрос на редакция. Няма същностни различия.

КИСЬОВА: - Точно така.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Някой ако иска да вземе отношение по предложението.

Няма желаещи.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Продължете, колега Кисьова.

Ние формално нямаме процедурата, по която, как да кажа, да гласуваме текст по текст предложенията, така че ще гласуваме тази алинея в тази редакция, която Вие изчетохте като алтернатива на предлаганата ал. 1 в законопроекта.

КИСЬОВА: - Втората алинея е кратка. Така, както тя е предложена от вносителите и редакцията, която ние предлагаме, като в същността си и двете предлагат рекламата да съдържа информация, която трябва да бъде делово внесена и да зачита принципите на поверителност, почтеност, достойнството на професията и адвокатската етика.

И сега по ал. 3 текстът, който е предложен в портала е следният:

„Чл. 42 (3) При рекламиране на дейността си адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може:

1. да си служи с невярна или подвеждаща информация, включително за

цени или безплатни услуги (за мен лично това трябва да отпадне).

2. да прави необосновано сравнение с други адвокати, когато такова сравнение може да бъде подвеждащо по отношение на дейности, които се извършват с оглед на личността на адвоката и зависят от конкретни фактически и правни обстоятелства, поради което са несравними (това също според мен трябва да отпадне).

3. да разкрива сведения за имената на предишни или настоящи клиенти или техните дела, освен с изрично писмено съгласие на клиента, дадено за тази цел (това също ми се струва ненужно, то си е предвидено в закона).

4. да поражда неоправдани очаквания за постигане на резултат, който не зависи само от професионалната дейност на адвоката (с тази точка аз лично съм съгласна).

5. да адресира рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица, непосредствено след претърпян инцидент, когато засегнатите лица нямат ясно съзнание и пълна свобода при избора на адвокат.

За мен този текст трябва малко да се разшири, защото касае не само конкретно пострадалите лица, но и близките на пострадали лица, защото най-често се атакуват близките на пострадали лица, дори и да е след известно време. Те може да са в такова състояние, в което все още не могат да преценяват трезво и трябва да е малко по-широка дефиницията. Да не е само лица, които са пострадали в инцидент, а към лица и близки на лица, които са пострадали или жертви на престъпления и инциденти, или са поставени в уязвимо положение.

Ако имате някакви предложения.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря, колега Кисьова.

Аз предлагам да чуем мнението на колеги, които присъстват, независимо дали са членове на съвета или са членове на САК, по първите три точки на ал.3 на чл.42, които се предлагат в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.

Всъщност според Вас, колега Кисьова, те са ненужни (по този въпрос ми е интересно да чуя и мнението на присъстващи колеги и ако някой желае да се изкаже, моля да индикира), доколкото аргументите за това да отпаднат трите разпоредби са, че те така или иначе произтичат или от принципите на адвокатската професия досежно точка три - забраната да се разкриват имената на нашите клиенти, а точки едно и две са свързани с общите забрани за забранена сравнителна реклама - общите забрани за реклама, които урежда Закона за защита на конкуренцията.

Личното ми мнение е, че нищо не пречи да останат в този вид, прецизиран в законопоректа.

Колеги, някой иска ли да вземе отношение по този въпрос?

Колегата Стефанова. Заповядайте!

СТЕФАНОВА: - Две неща искам да кажа, колеги.

Първото предложение по отношение на чл.42.(1) пише само „Адвокатът“, а е отпаднал „Адвокатът от Европейския съюз“. Това техническа грешка ли е или умишлено е направено? Това ми е въпросът.

И второ, аз считам, че по-добре да няма препращане към други закони, а изрично да бъдат посочени тези ограничения относно рекламата.

Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря, колега Стефанова.

Колеги, някой друг иска ли да вземе отношение?

Колега Н., колега Я., Вие принципно някакво отношение въобще по устройството на чл.42 искате ли да вземете?

Б.Н.: - Аз лично съм напълно съгласен с Вашите предложения, само по отношение на бившата точка 5 на ал.3 според мен там доста неясноти има. Защо да не адресира такива съобщения?

Но пък наистина думата „непосредстено“, която във Вашето предложение отпада, също беше доста неясна.

Нямам някакво конкретно предложение, но ми се струва, че трябва да се помисли повече.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря.

Колега Янков, искате ли да вземете отношение?

И.Я.: - Не, благодаря. Ще се въздържа.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря.

КИСЬОВА: - Ако мога да отговоря на въпроса на колегата Стефанова.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Заповядайте, колега Кисьова!

КИСЬОВА: - Действителнопропуснала съм адвокатът от Европейския съюз, защото ми се струва по-коректно да не се прави това изреждане в нашия Закон за адвокатурата - адвокатът, адвокатът от Европейския съюз, младши адвокатът, адвокатско дружество, адвокатско съдружие. Просто трябва да има един текст в закона, че всички правила, които важат за адвокати, важат и за всички останали колеги. Те не са по-различни правила и затова е пропуснат. Мислех накрая да предложа един текст, в който да посоча, че тези разпоредби важат и за тях, за да се избегнат всички тези повторения.

Не знам дали обърнахте внимание, че се предлага нова ал. 5 на чл.42, която гласи: „(5) Изискванията на ал. 1-5 се прилагат и за адвокатските сдружения“.

Не знам дали обърнахте внимание и на новата ал.4: „(4) Лицата, които изготвят, публикуват, излъчват или разпространяват информация и рекламни съобщения за професионалната дейност на адвокати, са длъжни при подписване на договор да се уверят, че възложителят на рекламата е адвокат“.

Всъщност може би трябва да се прецизира тази формулировка, но идеята е да не се получи, как да кажа, фалшиво рекламиране на адвокат. Да не се рекламират лица за адвокати, които не са такива, друг е въпросът в това как точно ще се рекламира.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря.

Глас: - А тук разбира ли се по ал.4, че възложителят може да бъде и

адвокатско дружество?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Да, разбира се.

В чата колегата Н.Т., явно той се е опитвал да се включи с името user, изразява становище, като на 17.07.2023 г. той е депозирал писмено становище по тези въпроси и е заявил, че съвпада мнението му със становището на САС по този въпрос.

Сега! Действително „Адвокатът от Европейския съюз“, тъй като навсякъде терминологията на закона в момента е такава, трябва да бъде добавен в чл. 42 и чл.41 в редакциите, около които се обединим и за които решим да бъдат изготвени като становище от името на адвокатите от САК.

Относно т.5 на чл.42 (3) на законопроекта, респ. предлаганата точка две на ал.3, това, което виждате на екран, такъв тип забрана за реклама съществува на практика във всички европейски законодателства, които уреждат адвокатската професия и тя е насочена към лицата, наречени „преследвачи на линейки“ (всички знаем за какво става въпрос), които се възползват пряко или най-често чрез посредници от това да предлагат адвокатски услуги на пострадали лица, най-често вследствие на претърпени ПТП, които са в абсолютна невъзможност да взимат адекватни решения и да изберат свободно адвокат. В това състояние те получават под една или под друга форма различни рекламни съобщения, включително úм се обещават безплатни услуги от посредниците, които им предлагат определени адвокати и по този начин те се оказват клиенти на адвокат с уговорени възнаграждения в едни изключително високи размери, които компрометират професията и всички нас. Защото тези възнаграждения не са уговорени свободно с ясното съзнание на лицата, от които те се дължат, а са уговорени, когато те са били в уязвимо състояние (всички си даваме сметка колко неадекватно решение може да вземе човек в такава ситуация).

Това само като бележка.

И в двата текста, прав е колегата Н., има неясноти и те биха породили проблеми в бъдеще при прилагането úм, но така или иначе тази забрана категорично трябва да съществува и то тя трябва според мен да обхваща не само лицата, които пряко са претърпели инцидент, но и техните близки, които вследствие на емоционалния стрес, който преживяват в една такава ситуация, не са в състояние да взимат адекватни решения.

Заповядайте, колега Кисьова!

КИСЬОВА: - По повод на това, на което ни обърна внимание колегата Стефанова, аз иначе съм съгласна с всичките тези забрани, просто аз имам притеснения, колега Стефанова, че първо стои въпросът, след като има такива различни правила в някои от понятията, които са използвани, да не стане някакво объркване. Тези правила са формулирани, как да кажа, доста сложно. В 5 - да адресира рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица, непосредствено, когато такова съобщение може да бъде и последващо.

СТЕФАНОВА: - Колега Кисьова, моето предложение е базирано на това, че когато сутринта се опитах да се запозная с предложенията на работната група, те не бяха качени във вътрешната система. Не ги видях и аз не мога в момента да направя преценка дали ограниченията в Закона за защита на конкуренцията и на Етичния кодекс на адвоката, които според мен при всяко едно положение следва да се добавят по отношение на рекламата за адвокати, напълно съвпадат с тези ограничения, които са в Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. В смисъл такъв дали тук няма допълнителни ограничения на правото на реклама, които се предлагат, които са различни и допълващи тези, които са в Закона за защита на конкуренцията и Етичния кодекс на адвоката. Като се има предвид спецификата на адвокатската професия, затова направих предложение да останат във вида, в който са дадени в проектозакона.

Но според мен тези, които са в Закона за защита на конкуренцията и в Етичния кодекс на адвокат при всички положения следва да важат.

Благодаря.

КИСЬОВА: - Тъй като има време, аз предлагам сега да преминем към гласуване. Това е идеята, колега Марчев, нали?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Не.

На база на обсъжданията, които сме направили и предложението за алтернативни текстове или за редакция на текстовете на вносителите на проекта, ще се изготви впоследствие становище, което можем да обсъдим в рамките на следващото заседание, което така или иначе е преди 04.08.2023 г., ако имаме такова. Тъй като срокът за обществено обсъждане е до 04.08.2023 г., да обсъдим вече самото становище принципно с аргументи и предлагани редакции.

Или ако до 04.08.2023 г. нямаме заседание, да ги обсъдим по имейл и да ги депозираме от името на САС и адвокатите от САК. Това е идеята, така че е добре да чуем всеки какво мисли по темата, без да се обединяваме.

Иначе принципно е въпрос на редакция, като би могло да се търси смекчаване на ал.3. Независимо дали ще остане редакцията на вносителя или тази редакция, която колегата Кисьова предлага, може да се добави, че при рекламиране на професионалната дейност, освен забраните, произтичащи от Закона за защита на конкуренцията, адвокатът не може, две точки и се изброяват – т.е. да е ясно, че важат и общите забрани. Това са вече допълнителни забрани, които съществуват за редица регулирани професии, а не само за адвокатската професия. Лекарите също имат забрана за рекламиране, както и други професии, които са свързани с особени обществени отношения.

Да, колега Стефанова.

СТЕФАНОВА: - И само още едно съображение предвид това, което каза колегата Кисьова, че е предвидила текст, който казва, че правилата за адвокатите важат и за адвокатите от Европейския съюз и за адвокатските дружества и съдружия. Виждам, че в проекта на работната група е поставена една ал. 5 вместо изречение второ на чл.42, ал.1 от проектозакона, като тази ал. 5 гласи: „Изискванията на ал. 1-5 се прилагат и за адвокатските сдружения“, а текстът на проекта гласи: „Чл. 42 (1) ...Правилата за реклама на дейността на адвоката и адвоката от Европейския съюз се прилагат съответно и за дружествата и сдруженията на адвокати“.

Ако остане предложението на работната група, в тази ал.5 освен адвокатските сдружения да бъдат включени и адвокатските дружества.

АНДОНОВ: - Просто едното и другото е видово, сдружението обхваща дружества и съдружия.

СЕКРЕТАРЯТ ХРИСТО ХИНОВ: - Това е като „Адвокатът и Адвокатът от Европейския съюз“.

СТЕФАНОВА: - Въпросът е да е максимално ясно.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря, колега Стефанова.

Заповядайте, колега Кисьова, да продължите с доклада.

КИСЬОВА: - Следващият текст на проекта предвижда в § 2. чл. 41 (1), че: „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да осъществява контакт с потенциални клиенти чрез използване на посредник при спазване на изискванията на закона и Етичния кодекс на адвоката.“

По повод на посредничеството всички колеги ги смущава това, как да кажа, широко отваряне на възможностите за ползване на посредник. Така, както е формулирано: „...може да осъществява контакт с потенциални клиенти чрез използване на посредник...“ за мен се тълкува, че във всеки момент може да осъществява контакт и всъщност вие виждате по дисциплинарните преписки, които се образуват по жалби на клиенти по повод на такива случаи, че те основно се оплакват от това, че в отношенията между клиент и адвокат навлиза посредник на по-късен етап. Не само комуникация с клиенти, а и по повод възлагането, съхраняването на документи на клиента, получаване на обезщетението, което се дължи на клиента, отчита се резултатът от работата чрез посредника.

Знаете, че има колеги адвокати, които са си създали такива практики и чрез различни сдружения и различни юридически лица се осъществяват по принцип отношенията с клиента, а от това произтичат много вредни за клиентите последици (а и за адвокатите) и затова предния път с работната група предложихме един текст. Разбира се, колегата Мичев е на друго мнение, но мисля, че той изобщо не подкрепя регламентиране на ползването на посредник, докато с останалите колеги от работната група се обединихме около идеята, че така или иначе посредникът е факт. Това съществува като практика и възпроизвеждането на забраната, която съществуваше като текст, няма да постигне никакъв ефект, а по-скоро трябва да се отворим към тези възможности. Защото, ако има проблем при използването на посредник, това означава, че посредник е и всяко предоставяне на услуги от адвокати посредством сайтове, форуми и т.н., а форма на посредничество е дори и предлагането на тези посредници, които имат адвокатски дружества и адвокати, както и посредничеството при онлайн услугите.

Като цяло нашето становище е, че всъщност трябва използването на тези посредници да се регламентира, като в текста, който предлагаме в чл.41. (1), изрично се казва, че адвокатът може да използва посредник за привличане на клиенти само при осъществяване на първоначален контакт с клиента и то при спазване на няколко правила. Първото правило е: „осигурена е възможност на клиента да осъществява личен контакт с адвоката, без да се поставя клиента в неблагоприятно положение спрямо клиенти, ангажирали адвоката без съдействието на посредник“.

Тъй като страшно много клиенти се оплакват, че когато посредник осъществява първоначален контакт с адвоката, те всъщност нямат никаква възможност и на тях не им се предоставя такава възможност да се срещнат с адвоката, да придобият впечатления за неговата компетентност, да му зададат въпроси. Ако например клиентът се интересуват как може да бъде освободен от държавна такса или други въпроси, адвокатът е длъжен да бъде компетентен по тези въпроси, докато посредникът няма такива задължения и затова първото ограничение е да бъда осигурена възможност на клиента да осъществява личен контакт с адвоката, а не този посредник да служи като някакъв параван, който пречи да се осъществи такъв контакт. В тази връзка е и текстът на точка втора: „посредникът е поел задължение да спазва всички правила за професионално и етично поведение, които е задължен да спазва адвокатът“. Това най-вероятно, така, както го обсъждахме с колеги, означава всъщност, че преди посредникът да е поел задължение да спазва всички правила и преди ние да използваме посредник и да имаме някакви договорни отношения с него, ще трябва ние да осигурим това той да подпише някаква декларация, че е запознат с всички професионални задължения на адвоката и че се задължава да ги спазва.

Третото ограничение е: „не се оказва принуда, тормоз или друго влияние, което да засегне свободния избор на адвокат от страна на клиента.“

Всички тези точки в общи линии сме ги издирвали и заимствали като пример с колегите от един много дълъг текст (на CCBE мисля) относно използването на посредници при предоставянето на адвокатски услуги, а също и от различни групи.

Четвърта точка е: „посредникът не съдейства и не участва при сключването на договора за правна защита, както и при предоставянето на правните услуги.“

Пета точка е: „посредникът не съдейства и не участва при договарянето на адвокатското възнаграждение, не го определя или ограничава“.

Тъй като в едно от последните оплаквания на колеги основното, от което се оплакват тези колеги, че тези онлайн платформи и посредници всъщност осъществяват натиск върху адвокатите, които искат да работят с тях, като има изискване за ограничение на възнаграждението. Не повече от някаква часова ставка примерно. Това не го намираме за справедливо и допустимо.

Следващата точка, точка шеста е: „посредникът не получава, нито държи клиентски средства.“ Почти всички дисциплинарни сигнали по повод използването на посредници включват такова оплакване.

И седма точка е: „посредникът не достъпва, придобива или използва поверителна информация, предоставена от клиента.“

В текста, който е предложен в портала за обществени консултации, някак ограниченията за посредниците са прекалено малко и те се свеждат в общи линии до това да не се допуска посредник да придобива и използва поверителна информация, предоставена от клиента на адвоката и да не се допуска интересите на посредника да накърнят правата и законните интереси на клиента. Но всичко това е формулирано като задължение на адвоката, а пък на мен ми се иска всъщност да има формулирани задължения и за посредниците.

Тук с някои от колегите в работната група и по принцип с някои колеги, с които сме обсъждали проекта, имаме разминаване дали Законът за адвокатурата може да урежда норми, които регулират дейността на адвокатите и адвокатските обединения през дружества и съдружия или адвокатът може да прави сдружения и с други лица. Аз съм на мнение, че може да се въведе задължение и за други лица и че това е необходимо, тъй като тази адвокатска дейност ние я осъществяваме в момента в някакъв затворен кръг, но ние комуникираме и с други хора, които имат донякъде значение за дейността.

Ако искате ще шерна екрана и за другия текст, който е качен в портала.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Да, благодаря.

И само за протокола отбелязвам, че преди 15 минути в залата влезе адвокат Бакалова (мисля, че не я отчетох), а чрез зум се включи и колегата Пламен Кирилов – резервен член на адвокатския съвет, така че продължаваме заседанието в малко по-разширен състав.

Заседанието продължава при кворум 13 души.

Извинете, колега Кисьова, че Ви прекъснах.

Колегата Мичев иска думата, ако сте свършила, колега Кисьова.

КИСЬОВА: - Да, нека колегата Мичев да докладва.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Заповядайте, колега, да кажете Вашето мнение по въпроса.

МИЧЕВ: - Благодаря.

Аз, когато започнахме работа преди около година, изразих едно доста резервирано становище относно премахването на забраната за посредничеството на база на доста печален опит по повод на дисциплинарната работа в съвета във връзка с казуси, възникнали в резултат на действия на фактически посредници, които застават между адвоката и клиента (обичайно при случаи на пострадали от ПТП, на загинали, на починали в болница и т.н.), при които се стига до това, че посредникът иззема функцията да договаря предмета на договора, да договоря условията на адвокатското възнаграждение, начина на заплащане на адвокатското възнаграждение, контакта с клиента и недопускане на контакт между адвоката и клиента.

Има ситуации, при които е постигнато, да речем, споразумение за изплащане на обезщетение от застраховател, което постъпва по сметката на адвоката, който след това го предава на лице, различно от пострадалия (клиента). Крайният резултат е, че клиентът не получава абсолютно нищо като обезщетение (нула стотинки), а адвокатът получава някакво мижаво възнаграждение.

Може да се каже, че това вероятно е някаква казуистика, някаква статистика в някои етноси, специфични, нерегламентирани, престъпни, да ги наречем, органи, мешерета и т.н., но адвокатите, които контактуват с тези структури, да речем, придобиват прозвището „цигански адвокати“.

Имаме множество преписки за това как колеги спорят помежду си, взаимно си отправят дисциплинарни сигнали по повод отнемането на клиенти и т.н. Имаше много такива казуси, в които просто прозира, но на практика невидима борбата за тези пари, които идват по пътя на обезщетението, в резултат, на което клиентите, заради които е всъщност цялата тази регулация, не получават нищо или почти нищо, а пък адвокатът е поставен в унизително положение, без присъщата независимост да води делото, да си определя политиката, стратегията и тактиката за водене на делото, съответно при определяне на възнаграждението и неговото получаване.

На тази база отварянето на вратата за посредниците толкова широко, за мен това е изключително притеснително, освен ако наместо тази радикална забрана, не се въведат множество забрани и регулации за адвокатите.

И тук искам да се различа от това, което колегата Кисьова каза и тези текстове, които представи като задължение за посредниците - посредникът е длъжен това, това, това. За мен въвеждането на посредника в изречение като подлог означава, че в Закона за адвокатурата ние ще регламентираме една нова регулирана професия, която де факто ще изземе функциите на прякото участие в договарянето между адвокат и клиент на казуса и на хонорара, което за мен би било катастрофално. Т.е. текстът трябва да е по-различен, задълженията трябва да бъдат към адвокатите. Адвокатът трябва да бъде длъжен да постигне пряко договаряне; да идентифицира клиента; пряко договаряне предмета на договора; пряко определяне на размера, условията и начина на плащане на адвокатското възнаграждение; пряко получаване на парите от клиента; самостоятелна работа при подготовката и изпълнението на възложената работа. Вкарването под каквато и да е било форма на посредници в тази есенциална част от нашата професия за мен ще бъде пагубно, и често казано, подходът по този начин да угодим на изискванията на Европейската комисия, да бъде премахната тази радикална забрана, е по-скоро избождане на очи съгласно онази поговорка.

Според мен би трябвало да се обърнем към френската уредба, към техния Национален вътрешен правилник на адвокатурата, където има изключително подробна уредба по повод на комуникацията на адвоката с външния свят, включително ползването на реклама, включително ползването на онлайн платформи. Изключително подробна уредба.

Често казано, смятам, че бихме могли да постъпим така, както след освобождението през 19 век сме процедирали с всички сега действащи закони, вместо да откриваме топлата вода.

Наистина няма как да цитирам всичко, което са работили юристите, което е положително, просто молбата ми е поне да я ползваме като модел,защото, особено при предоставянето на онлайн услуги и използването на онлайн платформи за установяване на контакти с клиентите, във Франция имат изключително удобна платформа, която е разработена от техния Висш адвокатски съвет, в която платформа адвокатите са подредени по професионална специализация, по възможност за отправяне на персонални оферти и всъщност всеки потребител, който се нуждае от адвокатска услуга,

само с достъп до Интернет чрез този публичен сайт би могъл да намери адвокат, с който да установи преки отношения. Този сайт предлага пълна информация за това къде работи този адвокат, къде му е кантората, данни за осъществяване на контакт с адвоката, какви са ценовите му ставки за и т.н.

Всичко това вече е направено и уредбата е изключително подробна. В този смисъл и ако се премахне забраната за ползването на посредници, ако има една платформа за осъществяването на контакт чрез тази платформа, която да е гарантирана от ВАдвС като място за публична информация и данни, мисля, че това е същинският начин да отговорим на изискванията на Европейската комисия и в същото време да бъдем полезни за потребителите на нашите услуги.

Мисля, че това е най-общо, макар че в становището, което бях написал, съм го разгледал изключително подробно.

Но печалните резултати от работата ми по дисциплинарните преписки и начинът, по който се формират изискванията към посредниците, а не към адвокатите, това може да не се харесва на много колеги. Защото изискванията, за това как следва да се построят отношенията между адвокат и клиент, трябва да се предоставят не на посредника, а да бъдат абсолютно изискване към адвоката. Защото той, ръководейки се от етичните правила, би трябвало да си уреди отношенията с клиента, използвайки посредници, на които плаща такса за включването му в системата, а не досежно неговото възнаграждение или пък договарянето на някакви клаузи и т.н., както се случва в момента и в този смисъл ориентирането на това, което вече е в живота всъщност за мен ще бъде легитимиране на престъпни практики де факто.

Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря на колегата Мичев.

Колегата Бакалова и след това колегата Кисьова.

Заповядайте, колега Бакалова!

БАКАЛОВА: - Благодаря.

Здравейте и от мен, колеги.

Аз бих искала да направя няколко мои уточнения, като пояснявам, че това са изцяло мои лични впечатления от проектите и предложенията. На няколко пъти съм ги обсъждала с ръководството, с колегата Мичев и с други колеги, но в момента ще изразя личното си мнение.

Първо, цитираните в предишното ни становище Директива 2006/123 и съответно решение на съда, това е решение по дело С-119/2009, като аз ще зачета диспозитива на решението: „чл. 24, параграф 1 от Директива 2006/123 относно услугите на вътрешния пазар, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която напълно забранява на представителите на регулирана професия, каквато е тази на експерт-счетоводителите, да извършват действия по установяване на контакт с потенциални клиенти“ – т.е. да бъдат активни при намирането на потенциални клиенти и референцията към регулираните професии, към които спадаме и ние.

В текста, който е публикуван на портала за обществени консултации и в редакцията, която коментирахме за формата на привличане на клиенти, а не посредничеството, все пак се употребява думата посредник.

Сега! Ако ние вървим по логиката на Закона за нормативните актове, трябва да кажем, че посредникът е това, което знаем какво е посредник – т.е. по търговското право. Ние нямаме легално определение за посредник в този законопроект и сега всеки предубеден човек, който освен всичко останало не работи с онлайн платформи, не работи с услуги на информационните сайтове и т.н., когато чуе думата посредник, той си представя общо значението на нормален език (така, както казва и Законът за нормативните актове) - т.е. общоприетото съдържание. Но ние искаме на тази фигура, която аз не мога да разбера къде я включваме и защо я включваме, тя сама по себе си регулирана професия ли ще бъде или няма да бъде регулирана? Професия ли ще бъде или ще бъде някой, който ще е ад ход посредник?

На думата посредник ако ние не ú дадем съдържание, нищо не можем да направим оттук-нататък, защото всеки ще си представя онова съдържание, което вече е изградил у себе си за фигурата на посредника и доколкото в представените законопроекти реално определение за посредник няма, ние отиваме в плоскостта на Търговското право. Няма къде другаде да отидем.

Говоря чисто формално. Тук не става дума за субективно отношение, просто това е факт! До това достигам след тълкуване на текстовете и като добавим решението на съда и текста на директивата, виждаме, че става въпрос за нещо съвсем различно, а не за търговско посредничество. Поне аз, извинявайте, абсолютно непредубедено до този извод стигнах.

Опитах се да прочета цялото дело, в интерес на истината имам и доста въпроси по него, но все пак основното, което аз мога да кажа за себе си като лично мнение, е, че всъщност съдебното решение и директивата се стремят към отпадане на някакви национални забрани, които са пречка за регулираните професии активно да търсят и да намират клиенти чрез информационното общество, чрез електронните платформи и по всякакви други начини.

Но ако ние вървим в посока на това да говорим за посредник, пак казвам, дайте реално определение и т.н., и започваме да пишем текстове – т.е. малко или много отзад-напред. Защото съвсем резонно е да кажем, че ако се допуска някакво осредняване на връзката между клиент и адвокат на база намирането на клиенти – т.е. в рамките на допустимите от Европейското право действия по намирането на клиенти (аз го разбирам като реклама, честно казано), то вижте, че в публикувания законопроект се говори включително за възнаграждение, което се формира. Кой го формира? Защо го формира? Откъде го формира? Как се формира?

Съжалявам, аз лично не мога да подкрепя такива текстове. Те са в едно наклонение, което по никакъв начин не отговаря на изискванията за правна норма. Нашата правна система прави съвсем друга структура на изречението, когато правим норма. Някой казва „на посредника му се дължи“. Кога се дължи? Защо се дължи? От кого се дължи? Как се плаща?

Просто няма смисъл в нашия си закон ние да вкарваме такива неща.

И пак казвам, без да давам определение за посредник, това е изключително неясно.

За мен по-скоро философският въпрос е наистина ли трябва да уредим отделно рекламата от посредничеството във варианта привличане на клиенти, или това си е едно и също нещо и се включва в термина, употребен от СЕС „правото да извършва действия по установяване на контакт с потенциални клиенти“. За мен това е едно, а не две неща.

И другото, което аз чисто субективно мога да кажа като човек, аз малко или много смятам, че ние се доближаваме до лекарската професия, а не до счетоводството. Извинявайте за асоциацията, ама все ми се струва, че сме много по-близко до лекарите и всъщност трябва да видим регулацията на лекарите, а не регулацията на счетоводителите. Защото свободни професии са архитектите, геодезистите, експерт-счетоводителите, нотариусите, ЧСИ са регулирани професии. Те са седем или осем основни регулирани професии и всяка една от тях има специфики в дейността си и в своите морални и етични норми, ако в щете в своите клетви.

Ако приемем, че ние можем да допуснем някаква форма на посредничество между нас и нашия клиент, нека за момента да си го представим на фона на лекарската професия. За мен това е сравнимо.

Аз не съм абсолютно против всякакви форми на реклама и представяне,разбира се, стига те да са в рамките на това, което вече сме изговорили и за което няма спор. Съвсем прави са колегите, които казват: ама, вижте, ние имаме тук едно фактическо положение, но ние сме в една такава ситуация, в която трябва да изберем от двете злини по-малката. Нека, изчиствайки задачата, която имаме, да съобразим европейското законодателство – т.е. да премахнем онези текстове, които се считат за забрана за предприемане на действия от лице, упражняващо регулирана професия да намира клиенти. Т.е. в тази широка и бих казала доста по български преведена (в текста на български език) формулировка. Защото това в никакъв случай не води до извода, ако ние оставим неуредено посредничеството, че нарушаваме европейското право.

Аз ще направя една аналогия с нещо, което всъщност точно преди два съвета коментирахме по отношение на промените в ЗУТ, които (Слава Богу) са оттеглени. Там се казва, че няма правна уредба. Ама как да няма правна уредба?!? Има я, но на някого не му изнася.

Точно така! Има хора, които две години ме убеждават, че няма правна уредба. Ами, напротив, има! Обаче тя е неприемлива и ние сега по същия начин казваме то няма правна уредба. Ама дайте да видим за какво!

Защото, ако нещо бъркам съдържанието на думата посредник, поправете ме! Дайте ми нещо, за което аз да се хвана! Да разбера какво всъщност ще прави този посредник, каква е тази фигура и защо е в нашия закон. Ние в нашия закон имаме адвокатски сътрудник на адвокатски дружества, съдружия и адвокати, имаме отношения между нас и адвокатските съвети. Имаме си всичко останало, но мисля, че посредникът ни доближава малко или много до търговците, което всъщност ние категорично не сме и не бива да бъдем.

Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря на колегата Бакалова.

Колегата Кисьова.

КИСЬОВА: - Колеги, аз съм съвсем наясно, че съм малцинство, но по повод възраженията на колегата Мичев и на колегата Бакалова няма да се съглася нито с предложението за дефиниция посредник, нито с идеята, че изобщо не трябва да се разрешава ползването на посредници.

Ще се опитам да бъда кратка, защото аз вече веднъж съм изразявала мотивите си, но първо посредник съществува и в сегашния закон – т.е. адвокатът няма право да ползва посредник. Както и да го дефинираме, ако не е било дефинирано, то не случайно не е дефинирано досега, защото каквато и дефиниция да сложи човек, особено пък адвокатът винаги ще намери начин как да излезе извън тази дефиниция и да я заобиколи.

Вие виждате, че практиката показва, че има хиляди житейски варианти за ползване на посредник и условията, и формите за ползване на посредник могат да бъдат най-различни. Така че дефиниция не трябва да има според мен.

Оттам насетне защо е предвидено задължение за посредниците? Това не ги прави регулирана професия и просто не разбирам по каква причина, когато има нормативно различни положения, то е регулирана професия. Ами не е регулирана професия.

Просто аз изпитвам ужас от това непрекъснато още и още задължения да се вменяват на адвокатите. Първо знаете ли какво ще се случи? Ще напишем тук тридесет задължения за адвокатите, които да бъдат много коректни, много внимателни, много това, много онова, второ, трето, пето и накрая адвокатите ще спазваме етичните норми и етичния кодекс, а тези онлайн платформи за правни консултации (защото най-вече говорим за това) ще продължат да съществуват. Те съществуват и сега, съществуват по цял свят и няма как България да бъде някакъв изолиран остров, на който да не се случи това. И понеже адвокатите много ще се пазим от тези онлайн платформи, тъй като трябва да спазваме първо, второ и трето, тези платформи ще си намерят за правните консултации, които извършват, други юристи, които не са адвокати, а не това е целта. За мен целта е адвокатите да се включим активно в този пазар на правни услуги и да бъдем по-проектирани. Извинявам се, никого не искам да обидя.

Според мен така ще изместим вниманието и хора, които не са вписани като адвокати и нямат адвокатски права, ще извършват тези правни консултации, дори и хора, които изобщо не са юристи. Има и такива случаи.

Така че на мен много ми се иска да дадем повече възможности за адвокатите, а не да им създадем нови поредни ограничения.

Това исках да кажа.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря.

Колегата Стефанова.

СТЕФАНОВА: - Колеги, аз съм на сходно становище с колегата Бакалова и колегата Мичев. Аз също, четейки директивата и решението на СЕС по въпроса за счетоводителите, считам, че ние имаме задължението да премахнем забраната за реклама, а не да регламентираме посредничеството – т.е. то е във връзка с рекламата, която включа посредничеството, но ние нямаме изрично задължение да уреждаме посредничеството.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Само, ако позволите, да прецизирам, колега Стефанова.

Всъщност съгласно решението и чл. 24 от Директива 2006/123 не трябва да има пълна забрана за реклама – т.е. може да има конкретни забрани, но не трябва да има пълна забрана и в тази връзка аз написах в чата, че по отношение на лекарската професия в Закона за здравето се съдържа забрана за търговска реклама. Защото, ако се забрани всяко едно съобщаване дейността на медиците, ще се ограничи достъпът до здравни услуги и ние трябва да намерим баланс между достъпа до правни услуги, които предоставят адвокатите и чистотата на професията.

Извинявайте, че Ви прекъснах, колега Стефанова!

СТЕФАНОВА: - Според мен регламент за рекламата трябва да има, но не е необходимо да има изричен регламент за посредничеството, като просто може да отпадне забраната да бъде ползван посредник – т.е. да отпадне тази разпоредба, която налага забраната.

Според мен в измененията на Етичния кодекс на адвоката от тази година са включени едни правила, които дават защита при отпадане на посредничеството и на клиентите, и на адвокатите. Това са чл.11, ал. 1, ал.6, ал. 7 и чл. 16, ал. 1 и ал.3 от ЕКА.

Аз ще си позволя да ги прочета.

„Чл. 11. (1) - Адвокатът действа само по пълномощие на своя клиент освен в случаите, когато е натоварен от друг адвокат, представляващ този клиент, или от компетентен орган“.

Така, въведеното правило, което би влязло в сила при отпадане на забраната за посредничество и за реклама, според мен ще защити и клиентите, и адвокатите за конкретните случаи, с които колегата Мичев се сблъсква по дисциплинарните преписки, когато посредникът сключва договора и преупълномощава адвоката и там сме намирали дисциплинарни нарушения в това, че адвокатът се отчита на посредника, който пък се отчита на клиента.

„Чл. 11. (6) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2023 г. (*)) Адвокатът отчита резултатите от възложената работа само на клиента дори когато използва посредник“.

„Чл. 13. (7) Адвокатът е длъжен при поискване да върне на клиента оригиналните документи – т.е. това изключва възможността цялата тази дейност да минава през посредник“.

Моето лично становище е, че детайлната уредба на посредничеството, както е в проекта, който е публикуван за обществено обсъждане, както и в предложението на работната група на САС, оставя едно впечатление за създаване на една структура посредник, която може да стои между адвоката и клиента, която се ситуира като отделна професия и като че ли масово по този начин адвокатите ще намират клиенти, а не по друг начин.

Ползването на платформи според отива към рекламната дейност, а не към посредническата дейност и не би следвало да е отправена след свързваното на адвоката с клиента. Оттам нататък цялата адвокатска дейност и цялата работа по Закона за адвокатурата и по Етичния кодекс на адвоката следва да си я води адвокатът и мисля, че това се следва от разпоредбите на закона и една такава детайлна уредба легализира съществуването на хора, които да се ситуират между адвоката и клиента чисто професионално и да работят това.

Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря.

Колегата Хинов и след това да приканя още веднъж колегите, които са членове на САК и се включиха поради публичния характер на обсъждането.

И преди това да кажа за протокола, че се включиха в заседанието и колегите Александър Тонев – основен член на адвокатския съвет и Силвия Спасова и Антон Стефанов – резервни членове на адвокатския съвет.

Заседанието продължава при кворум 14 души.

Заповядайте, колега Хинов!

СЕКРЕТАРЯТ ХРИСТО ХИНОВ: - Само една малка бележка по повод това, което казаха колегите Бакалова и Стефанова.

Логично е да е така, само че се притеснявам, че ако отпадне изцяло правилото, което казва, че адвокатът не може да ползва посредници, ние създаваме според мен един много по-голям проблем. Липсата на забрана води до това всеки да прави каквото си иска и отношенията, които добросъвестно голяма част от адвокатите ще установяват в условия да се рекламират (съгласен съм, че това по-скоро е към рекламата), ще даде повод на много други колеги да създадат такива посредници. Независимо дали ние искаме или не искаме, дали ги има в Закона за адвокатурата или не, те ще съществуват. Тях ги има вече и ако я няма тази забрана, ако няма никакви правила се притеснявам, че ще останем в положението, в което сме и в момента, ще задълбочим проблема и няма да имаме никакъв механизъм за реакция. Според мен трябва да има някаква регулация.

Аз, честно казано, четейки текста, който е предложен, си признавам, че предния път, когато обсъждахме въпроса имах по-скоро положително становище за това, което приехме като решение, а не това, което колегата Мичев предложи. Сега ми се струва, че има известна промяна в неговото мнение. Той ще ме поправи, ако не разбирам нещо правилно, но тогава той заемаше една много по-категорична позиция, че въобще не трябва има посредници и абсолютната забрана трябва да остане. Никакво посредничество! Сега, това, което чух от него, ми се струва доста разумно. Може би тогава съм пропуснал да чуя това на тази тема, но по-скоро трябва да търсим вариант за позитивна регулация и това, което ние можем да направим, е да определим правилата, при които адвокатът може да ползва посредник.

Споделям това, което ми хрумва, защото наистина се притеснявам. Защото липсата на правило в закона ще доведе до абсолютен произвол при ползването на всякакъв вид търговци, било то посредници, било то пълномощници, или каквото и да е било по смисъла на Търговския закон.

Благодаря Ви.

КИСЬОВА: - Колеги, аз искам да направя няколко уточнения. Директивата няма предвид рекламата, директивата има предвид търговски съобщения.

БАКАЛОВА: - Извинявайте, но ние не сме търговци.

КИСЬОВА: - Аз нямам нищо против становището, което ще внесем от името на адвокатския съвет да не регламентира изобщо посредничеството, но се опасявам, че няма да бъде възприето в този му краен вид.

По отношение на това, което колегите казаха за онлайн платформите, където се поместват рекламни съобщения, аз отново няма да се съглася, защото това е бъдещето и не е далновидно и не съответства на темпа, с който се развиват технологиите.

Напротив, в други държави има платформи, в които адвокатите поместват рекламни съобщения. Истината е такава, независимо дали заради ковид 19 или поради други причини, например отдалечеността на хората, това е все по-често срещано явление и това е бъдещото. Колкото и да не ни се иска, в един момент (в това съм убедена) лични срещи на клиент с адвокат почти няма да има и ще трябва да намерим начин дистанционно да консултираме клиента и всичко да се случва някак си по-бързо и по-лесно.

Така че лично с тези две неща не мога да се съглася, колеги, и се притеснявам, като слушам дискусията как върви, че най-вероятно ще си подготвя самостоятелно становище по този законопроект (конкретно в частта за посредничеството).

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря.

Колегата Бакалова.

БАКАЛОВА: - Аз имам само един въпрос към адвокат Кисьова.

Да разбирам ли, че според теб платформите са посредници, а не техническо средство за осъществяване на комуникацията?

КИСЬОВА: - Не те чувам много добре. Извинявай.

БАКАЛОВА: - Разбираш ли, аз се опитвам за себе си да си изясня съдържанието на думата посредник. Защото пак продължавам да твърдя (дали ще има или няма да има легално определение), че това е технически въпрос. Твърдя, че всеки един от нас има разлики в главата си по отношение на това какво е посредник и като те слушах сега, оставам с убеждението, че според теб платформите, електронното общество и електронните услуги, електронните платформи и сайтове са посредничество и са вид посредник.

КИСЬОВА: - На сто процента.

БАКАЛОВА: - За теб това е посредник.

Защото, аз пак казвам, традиционното съдържание на думата посредник е нещо съвсем различно. Електронните платформи, както и много други сайтове, които осъществяват комуникацията и свързват хората, но там няма субективния човешки фактор - в смисъла на посредник, който ние си представяме в традиционния смисъл на думата.

Защото част от съображенията, които чух от теб и си записах, са свързани с това, че ние, напредвайки в технологиите и в информационното общество и във всякакви други форми на посредници, които се развиват като платформи, това според мен е съвсем различно нещо от качеството на посредника по смисъла на Търговския закон.

И ние в тези промени, тълкувайки философски директивата, ще се опитваме да вървим в посока на доближаване до търговеца или ще отстояваме, че сме нещо различно? Това е другият въпрос.

Защото аз разбирам, че има едни съществуващи отношения, че има едни положения, които ни притесняват, но аз лично не смятам, че трябва да използваме притеснението, че други юристи, които не са адвокати могат да изземат функциите. Това просто за мен не е аргумент. Това, че други хора предоставят услуги, които по принцип адвокатът трябва даде, това също не е аргументи, защото всеки има право да рекламира и по никакъв начин не бихме могли такива ограничения да създадем.

И по отношение на платформите, на онлайн услугите и онлайн свързването, които за мен са форма, ние придаваме ли им юридически статут на човек? Това е разликата според мен.

Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря.

Колегата Мичев.

МИЧЕВ: - Благодаря.

За колегата Хинов няма промяна в това, което говоря от миналата година. Още тогава предложих като вариант и като изход, за да се отговори на изискването на Европейската комисия, която, за съжаление, говори директно за посредничество, въпреки че в директивата и в решението на СЕС думата посредничество не съществува. Под един общ знаменател за всяка една форма на достъп до услуги всъщност се вмъква и посредничеството, но в регламента на българската държава като процедура терминът посредничество и забраната директно се посочват и в този смисъл това, което предлагам като изход е достъп до адвокатски услуги за клиенти, които биха били затруднени от сегашната забрана, защото не познават адвокати, защото няма кой да им услужи. Знаете, в нашата професия винаги съществуват някакви посредници под формата на приятели, роднини, които ни препоръчват и т.н., но те не са посредници в същинския смисъл, получаващи възнаграждение и в този смисъл опасенията на колегата Бакалова са абсолютно основателни – т.е. посредникът да се превърне във форма на търговия за сметка на клиента и за сметка на адвоката. Това мисля, че е същината на опасенията за всички нас.

Поради тази причина отново акцентирам, че създаването на платформа, достъпна за всички адвокати и за всички клиенти, финансирана от ВАдвС, в която да може да бъде регистриран всеки колега, който смята, че е специалист в дадена област да се покаже на света, да се заяви и да каже хонорарите ми са такива, кантората ми е еди къде си, аз съм готов да отговарям на условията и той да плаща такса за поддръжката на тази платформа. Даже си мисля, че няма защо да плащаме, ние плащаме вноски на ВАдвС и мисля, че той ни го дължи това.

Когато има такава една общодостъпна платформа ще отпаднат всичките ми тревоги и тогава отмяната на забраната за посредничество няма да ме притеснява толкова, защото посредникът в неговата двулична форма се нарича Дядо Коледа и „Осемте джуджета“, Красьо Черничкия в адвокатурата и всякакви такива възможни неща от живота. Защото в Европейската комисия според мен хал хабер си нямат какво може да се случи тук и как има хора, които примамват адвокати за жълти стотинки, за съжаление (с огромна болка го казвам), които наистина могат да се подведат да работят за някого, когото не могат да идентифицират, да работят за никакви пари и без да предоставят дължимата услуга на клиента.

Ако ВАдвС осигури такава обща платформа за всички ни, темата посредници от сорта правата ми, адвоката ми и тинтири-минтири ще престанат да бъдат конкурентни на платформата, която би могъл да направи ВАдвС и в този смисъл достъпът до адвокатите, ако бъде направен по този интуитивен начин и всеки, който пожелае адвокатска услуга да може да я намери, тогава около темата за посредничеството напрежението ще спадне.

Благодаря Ви.

СЕКРЕТАРЯТ ХРИСТО ХИНОВ: - Много кратко само.

Извинявайте, че се включвам отново, само един много кратък коментар във връзка с това, което каза колегата Мичев.

Колеги, аз вече много ясно разбирам, че ние не говорим за едно и също нещо. Всеки един от нас, когато говори за посредничеството и за платформите, има предвид съвсем различни ситуации.

Аз не искам да съм лош пророк, но според мен това, което колегата Мичев каза за платформите като източник за намиране на адвокати, не е съвсем така. Проблемът не е в това, че адвокати биха ползвали такива платформи, за да бъдат видими за клиентите си и да бъдат намерени от своите клиенти. Проблемът е точно обратен. Проблемът е, че точно такива организации биха търсили клиенти, които да предлагат на адвокати и които те да намерят. Дори и в най-мрачните представи, които колегата Бакалова може да има във връзка с прилагането на посредничеството във вида му така, както е уредено в ТЗ, тук посредничеството ще бъде по-скоро една активна роля на едно юридическо лице, което да търси клиенти, а не обратното, не да търси адвокати за тях. Това е реалният проблем и той има нужда от регулация. Това, че ние ще бъдем видими някъде в някаква платформа – окей. Това обаче според мен не поражда никакъв проблем и според мен той изначално е сбъркан като тема още в първите случаи, при които имаше оплаквания от дейността на тези платформи, че адвокатите ползват такива платформи като един вид посредници, за да си намерят клиенти.

Проблемът е съвсем различен. Аз имам такива дела, споделял съм го при предходното обсъждане. Има вече няколко юридически лица, които си измислят вземания, които изкупуват на големи групи, стотици, след което образуват дела и си намират адвокат, който си ги води. Това е един различен механизъм за злоупотреба с право и тук пак се получава посредничество. Това мен ме притеснява най-много.

Говорим за различни неща. Всеки един от нас има различни проблеми в главата си като идея от какво трябва да се предпазим и заради това всеки се опитва да се предпази от различни неща и накрая няма да се предпазим май от нищо.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря на колегата Хинов.

Колегата Кисьова.

И само за протокола отбелязвам, че се включиха колегите, членове на САК, Д.М., Я.Х. и Г. ...

Заповядайте, колега Кисьова!

КИСЬОВА: - Колеги, обещавам за последно се включвам, иначе стана много интересна дискусия.

Аз действително имам много различно мнение и се опасявам, че действително Регламентът за посредническите услуги, аз съм го шернала и не знам дали колегите го виждат на шернатия екран, в него определение за посредник няма, защото посредник е ясно какво е. Има уредени посреднически онлайн услуги, които, накратко казано, са услуги на мобилното общество и улесняват достъпа на потребителите до тези услуги със съответните бизнес субекти, които ползват посреднически услуги и да, категорично онлайн платформите са посредник.

Аз се опасявам, че до голяма степен нашето мнение се формира на база на тези сигнали, които виждаме за тези посредници по дисциплинарната дейност.

Но аз наистина не разбирам защо такъв тип обединяване на адвокатите с този тип посредническа дейност не виждам защо да е лошо. В България има голям брой адвокати, упражняващи свободно професията, които не са обединени в адвокатски дружества и за тях това е начин да си намират клиенти. Аз, често казано, не съм чула някой да се оплаква от тези платформи адвоката.ми, правата.ми и т.н. и те го разбират като начин да си намират клиенти. В съвременната реалност наистина намирането на клиенти стана трудно и с тези платформи те намират начин.

За мен това е по-скоро някаква форма за съвместно осъществяване на дейността и аз не виждам нищо лошо в нея. По-скоро трябва да търсим как да извлечем ползи от това, а не как да го забраним и да го обявим за много черно, как трябва да се върнем в миналия век и адвокатите само в лични срещи да си предлагат услугите на клиентите и то само когато вече са осъществили няколко на брой срещи и са сигурни и т.н. Това просто не е реалистично.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря на колегата Кисьова.

Колегата Михайлов е искал да вземе отношение.

Може би в момента няма връзка с колегата Михайлов.

Колеги, някой друг иска ли да вземе отношение?

ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ИВА ЗГУРОВА: - Колегата Х. писа в чата, тъй като няма микрофон и ако искате да го прочета.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Ако може, колега Згурова, да го прочетете. Ще ми бъде по-лесно.

ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ИВА ЗГУРОВА: - Колегата Х. пише, че смята, че ВАдвС няма ресурс да направи онлайн платформа и не му е работа да прави платформи и е сигурен, че чуждите платформи винаги ще бъдат по-добри, по-рационални и повече използвани от нашата собствена. В този смисъл казва, че с колегата Кисьова са работили в ОСА по становище, което обхваща въпроса в детайли. Подготвили са го и ще го внесат за обществено обсъждане, като счита, че решението е да бъдат отправени изисквания към адвокатите така, щото те да ползват посредници посредством платформи, които отговарят на определени изисквания. Формулирали са ги.

А пък в закона се съдържа терминът „услуги на информационно общество“, като прави препратка как да се допълни чл.41 от Закона за адвокатурата, а именно:

"Чл. 41 ЗА, ал. 2, т. 3 да се допълни, както следва:

3. да използва услуги на информационното общество, които осигуряват:

а)стриктно спазване на законодателството в областта на защитата на личните данни на клиента;

б) ясни общи условия относно данните за клиента, които събират, съхраняват, пренасят или обработват, техния вид, условията, при които може да се предоставят на трети лица, както и възможностите за отказ на клиента от предоставяне на данни;

в) опазване на професионалната тайна на адвоката, както и че данните, документите и обменът на информация между адвоката и клиента, са защитени в достатъчна степен от нерегламентиран достъп от трети лица.

г) осъществяване контакт между адвокат и клиент само срещу фиксирано възнаграждение, което не зависи от броя на клиентите, на които са предоставени услуги, от получените адвокатски възнаграждения или от постигнатия резултат.

д) задължително обявление на видно място в случаите, когато посредникът препоръчва даден адвокат или публикува професионалния му профил с предимство пред други заради заплащането на по-високо възнаграждение за услугата на платформата/посредника;

е) възможност за клиента да направи избор на желания от него адвокат по обективни критерии, които сам определя;

ж) възможност за клиента да бъде вярно и изчерпателно осведомен за областите, в които адвокатът практикува, данните на адвоката, колегията в която е вписан, личен адвокатски номер, адрес и телефон на адвоката;

з) възможност за клиента да бъде предварително уведомен за дължимото адвокатско възнаграждение.

и) ясно обявяване на възнаграждението, което посредникът получава от клиента за осъществения контакт отделно от дължимото адвокатско възнаграждение;

й) независимост на адвоката и изключване на възможността за наемане нс адвоката на постоянна работа при посредника, както и на налагат други условия, които да влияят на неговата независимост и безпристрастност;

к) гаранции за ненамеса в отношенията между адвоката и клиента;

л) гаранции, че личните данни на клиентите и поверителната им информация, вкл. предоставени от тях копия на документи не се достъпват от неупълномощени лица;

м) гаранции за пълен и постоянен достъп на адвоката или адвокатското дружество/съдружие до информацията за техните клиенти или предоставена от техните клиенти;

н) възможност на клиентите и адвокатите за директен контакт, тогава когато това е необходимо за опазване на професионалната тайна, спазване на задълженията на адвоката за конфиденциалност и избягване на конфликт на интереси;

о) спазване на същите ограничения за реклама и нелоялни търговски практики, предвидени за самите адвокати“.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Колеги, на финала и аз ще кажа няколко изречения по темата.

В общи линии посредничеството по начина, по който е уредено в момента в Закона за адвокатурата като абсолютна забрана, дали ще го има или няма да го има, това всъщност не решава проблема.

От друга страна, както казаха всички, в момента под една или под друга форма се използват множество онлайн платформи, чрез които адвокатите рекламират дейността си и всъщност това е инструмент за реклама, най-общо казано. Т.е. това е начин, чрез който информацията за адвокати достига до определени клиенти.

Ако в България един човек иска да си намери адвокат, той няма механизъм да го направи. Ще Ви разкажа един интересен случай. Вчера ми се обади доктор – професор, който искаше да се види с мен, за да получи информация, като не ми каза по телефона и дойде дотук да получи информация как може да разбере има ли български адвокати, които работят във Франция. По този повод аз се сетих за нашата инициатива, която ние стартирахме и за нея има информация на сайта, но така или иначе тя не срещна активна подкрепа от страна на адвокатите от САК.

В тази връзка да кажа, може би повечето от Вас знаят, че има една платформа, която, за съжаление, в България и към момента не е изготвила информация за всички адвокати, които са регистрирани в Единния адвокатски регистър в България, която дава възможност български или чуждестранен гражданин, който иска да се обърне към адвокат в България, да си намери такъв. Тази платформа работи не само във Франция, а и в много други Европейски държави.

Тук дойде въпросният човек, аз просто отворих Интернет, влязох в Find The Lawyer, не знам дали сте виждали какво представлява платформата, като тя позволява търсене под различни критерии, включително език, на който да се говори и понеже българският език не е разпространен като английския, шансът да говорят на български език френски адвокати означава, че или това са български адвокати, които работят във Франция, или са български граждани. Което е същото.

Направихме такова търсене и се оказа, че има над 60 човека български адвокати във Франция, като търсенето може да е по населено място, материя, в която работят. Човекът ми благодари, каза, че ще си прегледа публичната информация и вече ще се обърне към съответните адвокати.

Всъщност това е нещо, което у нас липсва и тази липса, за която говори и колегата Мичев, води до това, че съществуват множество платформи, които така или иначе работят.

Аз споделих в чата и нещо друго, не знам дали обърнахте внимание, че лекарската професия, която е със същата обществена значимост като адвокатската, само че се грижи за физическото здраве, а не за духовното здраве, се ползва от подобни забрани, каквито има и адвокатката професия, това обаче не пречи да имат платформа Супердок.

Ако обърнете внимание и разгледате тази платформа Супердок, ще видите, че вероятно всеки медицински специалист, който членува в нея, плаща някаква такса. Дали тя е на брой пациенти или по друг начин няма никакво значение, но това, което прави впечатление, че поради стриктните ограничения за реклама на медицинските специалисти и на медицинските заведения в самия портал Супердок няма реклама аз съм доволен от д-р Х или от д-р У, а има аз съм доволен от портала Супердок и бързо си намерих доктор, който ми свърши работа. Няма реклама на докторите, а реклама на инструмента, чрез който пациентът достига до доктора и всъщност, привличайки клиенти на портала, по този начин се осигуряват клиенти на докторите, без да ги рекламират при различни условия.

Така че в тази посока просто го давам като тема за размисъл и бихме могли да помислим според мен и да се предложи запазване засега на забраната за посредничеството в сегашната уредба с едно уточнение, че не е посредничество по смисъла на този закон използването на онлайн платформи или услуги на информационното общество, при които се спазват следните ограничения... и така да дадем възможност, което фактически го има, да има правна форма и да предвидим конкретни ограничения или това, че всички плащат еднакви възнаграждения за членове на такава платформа, или това,

което видяхте сега в предложенията на колегата Х., ако някой плаща по-висока такса, да бъде предлаган с някаква преференция или да излиза на първа страница от списъка специалисти и това да бъде индикирано като платено съобщение или като преференциална поръчка.

Но така или иначе ние сме поставени пред ситуация, в която трябва да дадем регулация на нещо, което фактически съществува и може би разумен баланс е да запазим забраната за посредничество във вида, както каза колегата Мичев, давайки пример за „Осемте джуджета“ и „Красьо черния“ и други емблематични имена, свързани с нерегламентирани дейности в областта на съдебната система. Да запазим пълната забрана, но да предвидим, че не е посредничество тази дейност, която така или иначе я има и да я дефинираме.

СТЕФАНОВА: - Извинявайте, аз искам да кажа, че много харесвам идеята на колегата Марчев и да допълня само, че в Супердок само пациент, който е ползвал услугите на лекар, може да даде рейтинг на лекаря – т.е. това не е търговска реклама, а оценка на ползваната услуга, което не е вредно и което също би било положително, защото това е все едно както клиент препоръчва на друг клиент.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря.

Колегата Кисьова.

КИСЬОВА: - Можем да дадем генерално становище за посредничеството, но смятам, че не би било редно да се урежда тази дейност на платформите като да не е посредничество, защото то е посредничество и няма как да се пише, че не е и просто предлагам нашето становище да започва с вредите от посредничеството, но след това да се даде и някаква алтернатива, защото съм убедена, че това наше становище против посредничеството няма да се възприеме.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - И само нещо да добавя по повод казаното от колегата Бакалова, която цитира дело С-119/2009 г. Съдът там, тълкувайки чл.24 от Директивата, казва буквално следното: „...чл.24 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която напълно забранява на представителите на регулирана професия, каквато е тази на експерт-счетоводителите, да извършват действия по установяване на контакт с потенциални клиенти“ – т.е. не можем да имаме пълна забрана да се ползва една форма за установяване на контакт с клиенти и да кажем, че не е посредничество, което ще ни даде възможност да твърдим, че не нарушаваме забраната на директивата, когато уреждаме специфична форма на посредничеството, казвайки, че това не е онова посредничество, което всъщност ние искаме да продължи да е забранено.

Ако някой друг желае да вземе отношение по въпроса.

Ако не, аз искам да благодаря на всички, които присъстваха и които изразиха мнение било сега по време на дискусията, било по-рано.

След като изготвим протокола от днешното заседание в тази му част, ние ще го публикуваме на сайта на САК, защото той наистина е важен за всички и ще изготвим проект на становище от името на САС и адвокатите от САК. То най-вероятно ще бъде в няколко варианта. Което не пречи ида се обединим като съвет и да предложим на законодателя варианти в крайна сметка. Ние ще ги предложим в един доста ранен етап, така че ще имаме време в хода на изготвянето да направим справка за постъпилите предложения и да се изразят позиции по всяко едно наше предложение във всеки един вариант.

БАКАЛОВА: - Подкрепям казаното от колегата Марчев.

Аз предлагам една такава пътна карта. Тъй като срокът е 04.08.2023 г., а днес сме 19.07.2023 г., което означава, че до другата сряда, ако ние имаме обобщени резултати от дискусията и имаме примерно срок до 31.07.2023 г., да оформим вариантите и бихме могли спокойно преди 04.08.2023 г. да сме готови с едно становище. Нищо не пречи в становището ни ние да кажем, че е направено обсъждане, в което са се оформили няколко мнения със следните нюанси, подкрепени със съответни текстове или с концепция за промяна и съответно да се търси в законодателния процес оценка на най-доброто.

Защото това, което не се каза досега и е хубаво да го кажем, е, че една оценка на въздействието на сегашния закон в контекста на това, което цитирахме, би могла много да ни помогне и всъщност ние с нашата дискусия до голяма степен допринесохме за тази фактически изготвена оценка на въздействието – т.е. ние сега достатъчно много данни бихме могли да дадем на база на нашия опит на вносителите на законопроекта. Така че това, което аз мисля, че до края на юли бихме могли да оформим и е хубаво да поканим колегите, освен дискусията днес, да представят предложения за конкретни текстове, като няма да спестим и не е редно да спестяваме вариантите. Няма нищо лошо и няма нищо страшно в това, че адвокатската колегия и колегите от адвокатската колегия имат различно мнение и те могат да го защитят със съответните конкретни мотиви.

Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Благодаря.

Преди да приключим, в чата са написани няколко становища от потребител с име Ifon 2, това е колегата Н.Т., който е написал, че пълната забрана за посредничество би противоречала на Европейското законодателство, така че няма как да остане и според него тя не трябва да отпадне само за онлайн платформите, а и за физическо посредничество трябва да има хора, които водят клиенти при адвокати, но за тях трябва да има ограничения за достъп до лични данни, да не изземат функциите на адвоката.

Отбелязвам го за протокола.

Ако някой друг не желае да вземе отношение, да благодаря още веднъж на всички!

Закривам тази част от заседанието на САС и прекъсвам линка. Ще продължим посредством друг линк, за да участват само членове на съвета.

Публичните въпроси, които касаят дейността на колегията, ще бъдат достъпни в закритата секция.

Благодаря на всички!

Заседанието временно прекъсва.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Колеги, продължаваме заседанието.

Отбелязвам за протокола, че в залата на съвета присъстват колегите Христо Хинов, Лидия Дикова, Евгения Гечева, Златка Стефанова, Александър Андонов, Валентина Бакалова и Стефан Марчев – основни членове на САС.

Чрез зум присъстват колегите Ива Згурова, Жана Кисьова, Петьо Славов, Мисрослав Мичев – основни членове на съвета и колегите Маргарита Димитрова, Силвия Спасова, Антон Стефанов и Пламен Кирилов – резервни членове.

Колегата Александър Тонев, който присъстваше, към момента не се е

включил, надявам се да успее да се включи.

Имаме кворум.

По точка трета от дневния ред:

Гласували: 10 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев, Мичев, Славов, Стефанова, Хинов, няма против, 1 въздържал се - Кисьова

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2187

На основание чл.20, ал.9 от Закона за адвокатурата отписва младши адвокат Б.А.А. от регистъра на младши адвокатите и го вписва в регистъра на адвокатите на Софийска адвокатска колегия, считано от влизане на решението в сила.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията, касите и служителите, администриращи правната помощ.

Гласували: 10 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев, Мичев, Славов, Стефанова, Хинов, няма против, 1 въздържал се - Кисьова

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2188

На основание чл.23 от Закона за адвокатурата възобновява упражняването на адвокатската професия на адвокат В.Б.М, считано от 19.07.2023 г.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията, касите и служителите, администриращи правната помощ.

Гласували: 10 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев, Мичев, Славов, Стефанова, Хинов, няма против, 1 въздържал се - Кисьова

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2189

а. На основание чл.22 (1), т.1 от Закона за адвокатурата отписва адвокат А.Г.Г. от регистъра на адвокатите към Софийска адвокатска колегия, считано от постановяване на решението;

б. На основание чл.22 (1), т.1 от Закона за адвокатурата отписва адвокат С.С.С. от регистъра на адвокатите към Софийска адвокатска колегия, считано от постановяване на решението.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията, касите и служителите, администриращи правната помощ.

Адв.Александър Тонев се включва.

Заседанието продължава при кворум 12 души.

Гласували: 11 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов, няма против, 1 въздържал се – Кисьова

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2190

На осн.чл.22 (1), т.5 от Закона за адвокатурата отписва адвокат Н.И.К., адвокат С.Т.М., адвокат Ж.А.М., адвокат А.С.Д. и адвокат Д.И.К. от регистъра на адвокатите към Софийска адвокатска колегия, считано от датата на настъпване на събитието.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията, касите и служителите, администриращи правната помощ.

Гласували: 11 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев,

Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов, няма против, 1 въздържал се – Кисьова

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2191

На осн. чл. 6, ал. 1 от Наредба № 3 на ВАдвС уважава 16 заявления, с които се декларират промяна на адрес, телефон или име.

Възлага на лицето по вписванията да отрази в регистъра на адвокатите при Софийска адвокатска колегия декларираните промени.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията, касите и служителите, администриращи правната помощ.

Гласували: 11 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев,

Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов, няма против, 1 въздържал се – Кисьова

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2192

На основание чл.61 от Закона за адвокатурата вписва в регистъра на адвокатските дружества при Софийска адвокатска колегия Еднолично адвокатско дружество „Ф.“.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията.

Гласували:11 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев,

Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов, няма против, 1 въздържал се – Кисьова

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2193

На основание чл.61 от Закона за адвокатурата вписва в регистъра на адвокатските дружества при Софийска адвокатска колегия Еднолично адвокатско дружество „Ю.А.“.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията.

Гласували:11 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев,

Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов, няма против, 1 въздържал се – Кисьова

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2194

Уважава заявление на Еднолично адвокатско дружество „В.” и вписва следните промени по партидата на Адвокатско дружество „Т. – В.” с партиден номер...:

Заличава адвокат З.Д.Т. като съдружник в Адвокатско дружество „Т. – В.”;

Дружеството продължава дейността си като еднолично адвокатско дружество с наименование Еднолично адвокатско дружество „В.”;

Еднолично адвокатско дружество „В.” се управлява и представлява от адвокат Е.И.В.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията.

Гласували: 11 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев,

Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов, няма против, 1 въздържал се – Кисьова

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2195

Оставя без движение заявление за вписване на Адвокатско дружество „П и п”.

Съгласно чл.59 (1) в наименованието на дружеството се вписват думите „адвокатско дружество” и имената на един или няколко съдружници.

Съгласно чл.59 (2) в наименованието на адвокатското дружество не могат да се използват други думи и имена освен имената на съдружниците, с изключение на случаите по чл.58а, когато името на дружеството може да съдържа името на групата в държавата членка по произход.

Водим от горното, Софийски адвокатски съвет оставя без движение заявление за вписване на ново Адвокатско дружество „П и п”.

Указва на съдружниците да приведат наименованието на Адвокатско дружество „П и п” в съответствие с изискванията на чл.59 (1) и (2) от Закона за адвокатурата.

Указва таксата да се внесе по банковата сметка на САК.

След изпълнение на горното указание, заявлението да се внесе повторно за доклад.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията.

Заседанието продължава при кворум от 13 души.

Гласували: 12 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев,

Мичев, Миразчийска, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов, няма против, 1 въздържал се – Кисьова

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2196

Уважава заявление на Адвокатско съдружие „К., М. и с.” и вписва по партидата на съдружието следните промени:

Заличава като съдружник адвокат С.Д.М.;

Адвокатско съдружие „К., М. и с.” ще се представлява и управлява от адвокат Д.Б.К.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията.

Адвокат Жана Кисьова се изключва.

Заседанието продължава при кворум 12 души.

Гласували:12 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев, Мичев,

Миразчийска, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2197

а.Уважава заявление на адвокат М.Т.Т.и отписва адвокатски сътрудник С.Л.Л. от специалния регистър на адвокатските сътрудници към Софийска адвокатска колегия;

б.Уважава заявление на Адвокатско дружество „В. и Р.“ и отписва адвокатски сътрудник К.И.С. от специалния регистър на адвокатските сътрудници към Софийска адвокатска колегия;

в.Уважава заявление на Адвокатско дружество „В.Х.Г.Р. Г. и К. - клон София“ и отписва адвокатски сътрудник К.К.В. от специалния регистър на адвокатските сътрудници към Софийска адвокатска колегия;

г.Уважава заявление на Адвокатско дружество „Х. и п.“ и отписва адвокатски сътрудник С.И.З. от специалния регистър на адвокатските сътрудници към Софийска адвокатска колегия;

д.Уважава заявление на адвокат П.Л.Д. и отписва адвокатски сътрудник Ц.Н.Н. от специалния регистър на адвокатските сътрудници към Софийска адвокатска колегия.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията.

Гласували:11 за - Андонов, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев, Мичев,

Миразчийска, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2198

а. На основание чл. 21, ал. 2 от Закона за адвокатурата уважава заявление на Адвокатско дружество„Н., У. и М.“ и вписва М.Б.Т. в специалния регистър на адвокатските сътрудници към Софийска Адвокатска Колегия;

б. На основание чл. 21, ал. 2 от Закона за адвокатурата уважава заявление на адвокат Д.Е.Д. и вписва Р.Д.Н. в специалния регистър на адвокатските сътрудници към Софийска Адвокатска Колегия;

в. На основание чл. 21, ал. 2 от Закона за адвокатурата уважава заявление на адвокат В.В.К. и вписва С.И.З. в специалния регистър на адвокатските сътрудници към Софийска Адвокатска Колегия;

г. На основание чл. 21, ал. 2 от Закона за адвокатурата уважава заявление на Адвокатско дружество „Д. и Д.” и вписва К.З.О. в специалния регистър на адвокатските сътрудници към Софийска Адвокатска Колегия;

д. На основание чл. 21, ал. 2 от Закона за адвокатурата уважава заявление на Еднолично адвокатско дружество „В. и п.” и вписва В.В.Н. в специалния регистър на адвокатските сътрудници към Софийска Адвокатска Колегия.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията.

Гласували: 11 за - Андонов, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев, Мичев,

Миразчийска, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2199

Софийският адвокатски съвет, като взе предвид, че е допусната техническа грешка при вписването на адвокатски сътрудници П.Р.К. и Д.Г.И. и същите са вписани по партидата на адвокат Л.Ц.Ц., с личен номер ..., вместо по партидата на адвокат Л.Ц.Ц., с личен номер ..., взе решение, по силата на което отписва П.Р.К. и Д.Г.И. от партидата на адвокат Л.Ц.Ц., с личен номер ...

Да бъде уведомен адвокат Л.Ц.Ц., с личен номер .., за горното обстоятелство с молба да заяви дали същите лица все още са негови сътрудници, ако да, да подаде заявление за вписването им по неговата партида без да дължи такса.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията.

По точка четвърта от дневния ред:

Гласували: 12 за - Андонов, Гечева, Дикова, Згурова, Лозанова, Марчев, Миразчийска, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2200

На осн. чл. 6, ал. 2 от Закона за адвокатурата приема и вписва в регистъра на адвокатите към Софийска адвокатска колегия М.В.М., П.П.С., П.Б.Д., А.М.М. и Н.В.Н., считано от постановяване на решението.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията.

Гласували: 12 за - Андонов, Гечева, Дикова, Згурова, Лозанова, Марчев, Миразчийска, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2201

На осн. чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 2 от Закона за адвокатурата приема и вписва в регистъра на младши адвокатите към Софийска адвокатска колегия Е.С.К., П.И.П., Д.Р.Р., считано от постановяване на решението.

Настоящото решение да се доведе до знанието на длъжностното лице по вписванията.

Гласували: 12 за - Андонов, Гечева, Дикова, Згурова, Лозанова, Марчев, Миразчийска, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2202

Отлага произнасянето по заявление за прием като адвокат в Софийска адвокатска колегия на кандидата за прием Б.Л.Т.

Съгласно чл.6 (3) от Закона за адвокатурата без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен "доктор по право", както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години.

Съгласно определението на §1, т.1 от ДР на ЗА, "Юридически стаж" е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност.

В конкретния случай кандидатът за прием в САК Б.Л.Т. не представя изискуемите по закон документи, удостоверяващи необходимия юридически стаж от пет години без полагане на изпит.

Водим от горното, на осн. чл.6 (3) във вр.с параграф едно от допълнителните разпоредби на ЗА, САС указва на кандидата Б.Л.Т. да допълни заявлението си с необходимите документи, удостоверяващи наличие на повече от 5 години юридически стаж.

Заседанието се излъчва онлайн.

В зала присъства Десислава Георгиева – отдел „Правна помощ“.

По точка пета от дневния ред:

Гласували: 12 за - Андонов, Гечева, Дикова, Згурова, Лозанова, Марчев, Миразчийска, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2203

По постъпило искане за определяне на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и на осн. чл. 18, т. 3 ЗПП, Софийският адвокатски съвет определи на случаен принцип чрез Генератор на случайни числа следните особени представители, вписани в НРПП;

– за особен представител на ответника по гр.д. № ... по описа за ... г. на СГС-ГО I-2 състав, да бъде определен адвокат Н.Й.Д., а за резервен – адвокат Л.Х.И.

Гласували: 12 за - Андонов, Гечева, Дикова, Згурова, Лозанова, Марчев, Миразчийска, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2204

По постъпило искане за определяне на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и на осн. чл. 18, т. 3 ЗПП, Софийският адвокатски съвет определи на случаен принцип чрез Генератор на случайни числа следните особени представители, вписани в НРПП;

– за особен представител на длъжника по гр.д. № изп.д. № ...., по описа за 2022 г. на ЧСИ Р.М., да бъде определена адвокат Г.Ц.В., а за резервен – адвокат Д.Т.Т.

Гласували: 12 за - Андонов, Гечева, Дикова, Згурова, Лозанова, Марчев, Миразчийска, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2205

Софийски адвокатски съвет допуска следните адвокати, подали искания за участие във финалния етап на процедура за избор на особен представител на страна в производство по гр.д. № 20221100107306 по описа за 2022 г. на СГС–ГОI-24 състав,които отговарят на условията за участие на Софийски адвокатски съвет, а именно адвокатите Б.С.В., Д.Н.А., Е.Й.Й., Е.И.К., М.Л.Н., П.В.В.

Гласували: 12 за - Андонов, Гечева, Дикова, Згурова, Лозанова, Марчев, Миразчийска, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2206

Софийски адвокатски съвет, съгласно правилата за определяне на особени представители на страни в граждански производства с размер на възнаграждението на особения представител над 10 000 лева,определя за основен особен представител на ответника в производство по гр.д. № ..., по описа за ... г. на СГС–ГОI-24 състав,адвокат Б.С.В от САК, с личен номер ...., който в седмодневен срок следва да представи доказателства за дозастраховане съгл.изискуемия лимит, както и декларация за липса на конфликт на интереси с някои от страните в производството, в което е определен за особен представител.

Гласували: 12 за - Андонов, Гечева, Дикова, Згурова, Лозанова, Марчев, Миразчийска, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов – единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2207

Софийски адвокатски съвет, съгласно правилата за определяне на особени представители на страни в граждански производства с размер на възнаграждението на особения представител над 10 000 лева,определя за резервен особен представител на ответника в производство по гр.д. № ...., по описа за ... г. на СГС–ГОI-24 състав, адвокат Е.Й.Й., с личен номер ..., в случай на невъзможност на адвокат Б.С.В. да поеме защитата или при неизпълнение на поставените условия в седмодневния срок.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Колеги, с това изчерпахме точка пета от предварително обявения дневен ред.

По точка шеста от дневния ред:

Гласували: 12 за - Андонов, Гечева, Дикова, Згурова, Лозанова, Марчев, Миразчийска, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2208

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за правната помощ, Софийският адвокатски съвет заверява 328 броя отчети, постъпили в периода от 05.07.2023 г. до 19.07.2023 г. и проверени от членове на съвета, на адвокати от Софийската адвокатска колегия, осъществили правна помощ по Закона за правната помощ, като одобрява размера на възнаграждения.

По точка седма от дневния ред:

Гласували: 12 за - Андонов, Гечева, Дикова, Згурова, Лозанова, Марчев, Миразчийска, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов – единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2209

Софийският адвокатски съвет взема решение да подпомогне участието на адвокат К.Д. - член на САК и член на Изпълнителния комитет на UIA, в годишния конгрес на UIA на 25-30.10.2023 в Рим - Италия със сумата в размер на 1000(хиляда) Евро.

Гласували: 11 за - Андонов, Гечева, Дикова, Згурова, Лозанова, Марчев, Миразчийска, Мичев, Славов, Тонев, Хинов, 1 против - Стефанова, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2210

Софийският адвокатски съвет взема решение за заплащане на възнаграждение в размер на 1435 (хиляда четиристотин тридесет и пет) лева на служител на ЦОА „Кръстю Цончев“, ангажиран от началото на м. февруари 2023 г. до края на м. юни 2023 г. вкл. с провеждането на занимания за адвокати от САК в група за разучаване на народни танци от всички фолклорни области на България.

Сумата да се изплати от бюджета на САК, перо 3. – Разходи за граждански договори.

Занапред всеки адвокат от САК, който участва в групата за разучаване на народни танци ще си поема сам разноските по ангажирането на служител на ЦОА „Кръстю Цончев“.

Гласували: 12 за - Андонов, Гечева, Дикова, Згурова, Лозанова, Марчев, Миразчийска, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов – единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2211

Софийският адвокатски съвет взема решение да закупи от фирма „Лукойл“ 8000 литра дизелово гориво, необходимо за осигуряване на отоплението на хижа „Адвокат“, находяща се в природен парк Витоша, за зимния сезон 2023-2024 година, на обща стойност до 19 000 лева с включени ДДС и доставка.

Адв.Бакалова се включва.

Заседанието продължава при кворум 13 души.

По точка осма от дневния ред:

Видеострийм излъчването прекъсва.

В зала присъства Ася Митова –

временно изпълняваща длъжността деловодител дисциплинарна дейност.

Няма връзка с адв.Миразчийска и адв.Лозанова.

Заседанието продължава при кворум 11 души.

По точка девета от дневния ред:

Гласували: 11 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2212

На осн.чл. 137, ал. 5 ЗА, САС постанови настоящото решение за отказ да образува дисциплинарно производство срещу адвокат Х.О.Б. от САК, като дисциплинарна преписка № ... г. се прекрати.

Настоящото решение може да се обжалва от жалбоподателя в 14-дневен срок от съобщението пред ВАС.

Гласували: 11 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2213

Софийският адвокатски съвет взе решение да размести точките от дневния ред, като първо разгледа точка единадесета от дневния ред, после да разгледа точка девета.

По точка единадесета от дневния ред:

....

Заседанието продължава при кворум 10 души.

По точка девета от дневния ред:

Гласували: 10 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Згурова, Марчев, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2214

На осн.чл. 137, ал. 5 ЗА, САС постанови настоящото решение за отказ да образува дисциплинарно производство срещу адвокат Й.Й.Т.от САК, като дисциплинарна преписка № ... г. се прекрати със следните мотиви.

Настоящото решение може да се обжалва от жалбоподателя в 14-дневен срок от съобщението пред ВАС.

Гласували: 10 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Згурова, Марчев, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2215

На осн.чл. 137, ал. 5 ЗА, САС постанови настоящото решение за образуване на дисциплинарно производство срещу адвокат А.В.В.

Гласували: 10 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Згурова, Марчев, Мичев, Славов, Стефанова, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2216

На осн.чл. 137, ал. 5 ЗА, САС постанови настоящото решение за образуване на дисциплинарно производство срещу адвокат Л.Е.К.

Адв.Златка Стефанова излиза от зала.

Адв. Лидия Дикова влиза в зала.

Заседанието продължава при кворум 10 души.

Гласували: 10 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев, Мичев, Славов, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2217

На осн.чл. 137, ал. 5 ЗА, САС постанови настоящото решение за отказ да образува дисциплинарно производство срещу адвокат Ю.В.Р. от САК, като дисциплинарна преписка № ... г. се прекрати.

Настоящото решение може да се обжалва от жалбоподателя в 14-дневен срок от съобщението пред ВАС.

Гласували: 10 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев, Мичев, Славов, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2218

На осн.чл. 137, ал. 5 ЗА, САС постанови настоящото решение за отказ да образува дисциплинарно производство срещу адвокат К.М.М. от САК, като дисциплинарна преписка № ... г. се прекрати.

Настоящото решение може да се обжалва от жалбоподателя в 14-дневен срок от съобщението пред ВАС.

По точка десета от дневния ред:

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Точка десета - разглеждане на преписки, образувани по искания по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.

......

Гласували: 10 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев, Мичев, Славов, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2219

Софийският адвокатски съвет взема решение да проведе извънредно заседание на 09.08.2023 г. от 13.30 часа.

Гласували: 10 за - Андонов, Бакалова, Гечева, Дикова, Згурова, Марчев, Мичев, Славов, Тонев, Хинов - единодушно

няма против, няма въздържали се

На основание горното, Съветът постанови

Р Е Ш Е Н И Е № 2220

Софийският адвокатски съвет определя на осн. чл.93, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокат Евгения Гечева, член на САС, да замества адвокат Ива Згурова – заместник председател на САС на заседанието на ВАдвС, което ще се проведе на 20.06.2023 г. от 10 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СТЕФАН МАРЧЕВ: - Колеги, с това изчерпахме дневния ред, закривам заседанието.

Благодаря Ви за участието.

адв.Стефан Марчев:.......

/Председател на САС/

адв.Христо Хинов:.......

/Секретар на САС/