Становището е изготвено съгласно Решение №3290 от Протокол №25 от 16.10.2024 г., което е подадено в срока за обществени консултации по чл. 26 от ЗНА до Министъра на правосъдието и е достъпно в портала за обществени консултации strategy.bg.
Проектът за изменения в НЗПП е насочен към преодоляване на два основни проблема в действащата нормативна уредба на заплащането и организацията на правната помощ в България, а именно:
- актуализиране на уредбата относно размерите на възнагражденията, изплащани за предоставена правна помощ, и
- уреждане на възнаграждения за нови видове правна помощ, въведени с изменения в Закона за правната помощ (обн. в ДВ, бр. 102/2022 г.), за които не е предвидено в НЗПП размер на възнаграждение.
Макар да заслужава принципна подкрепа идеята да бъдат актуализирани размерите на адвокатските възнаграждения, в становището на съвета на САК е посочено, че следва да бъде преосмислен законодателния подход.
В становището се аргументира, че българският законодател следва да въведе еднакъв нормативен стандарт за заплащане на правната помощ, осигурявана от адвокати, включително в случаите, за които е приложим Закона за правната помощ. Съществуването на Наредба за заплащането на правната помощ, предоставяна по ЗПП, е ненужно. Нормативният режим за определяне на адвокатски възнаграждения следва да бъде уеднаквен и да е приложим за всички случаи, когато възнаграждението не е свободно договорено между адвокат и клиент, каквито са случаите и на предоставяна правна помощ по Закона за правната помощ.
За да се гарантира еднакъв процесуален стандарт на адвокатска защита по всички дела, включително на лицата, които поради своето уязвимо социално и икономическо положение нямат средства да си осигурят адвокатска защита, законът задължава адвокатът да води възложеното дело по реда на Закона за правната помощ със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента (чл. 44, ал. 2 ЗА). Нормативна гаранция за еднаквия процесуален стандарт на защитата, предоставяна по възлагане, и при липса на договор (каквито са всички случаи на предоставяна правна помощ по ЗПП у нас), може да бъде единствено уеднаквяването на режима, по който се определя размера на възнагражденията. Съществуването на два паралелни нормативни режима, които подлежат на изменения с водещото участие на един и същ орган на изпълнителната власт – Министъра на правосъдието (по чието предложение МС приема към момента Наредбата за заплащане на правната помощ въз основа на делегацията по чл. 38 от ЗПП, респ. който е беше предвидено да приема по предложение на Висшия адвокатски съвет Наредбата по чл. 36, ал. 3 от ЗА в редакцията на ЗА съгласно ЗИДЗА, приет на 11.09.2024 г. и невлязъл в сила, който вероятно ще бъде предмет на законодателна процедура и в 51-вото Народно събрание), е ненужно, а и недопустимо.
Наред с това е изразено становище и по конкретните разпоредби, като е аргументирано виждането, че фиксирането на конкретни размери на възнагражденията (минимален и максимален размер за съответния вид правна помощ) е неефективно, не отговаря на съвременните изисквания за устойчиво законодателно разрешение, защото ще налага актуализиране поне веднъж на няколко години (ако не и веднъж годишно) на уредбата, което ще води до непрекъснат дисбаланс между размерите на възнагражденията, пазарните нива на възнагражденията и икономическата обстановка в страната. Това важи с особена сила в хипотеза на силно изразени инфлационни процеси, както и евентуално предстоящо приемане на еврото като официална парична единица в Република България.
Ето защо Софийският адвокатски съвет счита, че всички посочени минимални, максимални или фиксирани размери (суми) на възнагражденията по Наредбата следва да бъдат обвързани със санкциониран от държавата (държавен орган) измерител, чрез който да се отчитат а промените в икономическата обстановка и така да се постигне автоматично „индексиране“ на размерите на възнагражденията.
В становището са аргументирани два алтернативни подхода. Единият от тях е размерите на възнагражденията да бъдат определяеми и да се обвържат с минималната работна заплата, каквото становище беше застъпено и от участвалите в работната група към Министерство на правосъдието представители на САК, като са посочени множество конкретни аргуменит и примерни разпоредби, изразяващи предлагания увеличен размер на възнагражденията не като число, а като процент от МРЗ.
Аргументиран е и възможен алтернативен нормативен подход - възнагражденията да бъдат определени в абсолютни суми за минимален и максимален размер, като се предвиди автоматично индексиране и на минималните, и на максималните възнаграждения само за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП – за процесуално представителство, но не съответно на ръста на МРЗ, а на ръста във възнагражденията на магистратите, определян ежегодно от Висшия съдебен съвет в бюджета на Съдената власт за следващата календарна година.
Така например за следващата 2025 г. ВСС е предвидил увеличаване на възнагражденията на магистрати с 16.68 %, като точният процент на увеличението ще бъде ясен при окончателните разчети на Министерство на финансите и изготвянето на Закона за държавния бюджет за 2025 г., а за всяка от бюджетните години 2026-2028 г. е направен бюджетен разчет за ръст от 10 %. Ако в уредбата бъде въведен обективен измерител за определяне на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, който не е Минималната работна заплата, а увеличението (процентната промяна) на възнагражденията на магистратите, ще се отчете както обществената значимост на адвокатската професия, така и значението на правната помощ в съдебните производства за функционирането на правосъдието, достъпа до съд и ефективните правни средства за защита.
Този подход ще отчита много по-ефективно връзката на правната помощ по процесуално представителство с ролята й за функционирането на съдебната власт и няма да позволи изоставане на ръста на възнагражденията за правна помощ спрямо ръста на възнагражденията в съдебната система.
С пълния текст на Становището и аргументите в него може да се запознаете ТУК.
