В Становището се заявява категорична подкрепа за принципните постановки и конкретните текстове от законопроекта, като се излагат и подробни аргументи. Изразява се увереност, че с приемането на предлаганите с проекта промени ще бъдат решени проблемите, които постави пред българската съдебна система Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по Дело С-438/2022 г., и ще направят предвидима отговорността за разноски на всеки участник в съдебни производства. Това от своя страна реално ще гарантира правото на достъп до съд, неотменима част от който е правото на всеки гражданин свободно да избере адвокат, от когото да бъде надлежно защитаван и представляван, единодушни са председателите на адвокатските колегии.
След решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. част от съдебната практика погрешно се ориентира към разбирането, че Наредба №1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1) не само не обвързва съда, но е и „нищожна“. В резултат на това разбиране някои съдилища намаляват драстично, под минималните размери по Наредба №1, присъжданите разноски спрямо реално извършените от спечелилата делото страна разноски за адвокатски възнаграждения – като например 10 лв. за заповедно производство със значителен материален интерес (и държавна такса многократно надвишаваща този размер), 50 лв. за процесуално представителство по брачно дело, 100 лв. за процесуално представителство в касационно производство, 100 лв. за процесуално представителство по търговски дела и много много други подобни случаи.
Тези проблеми са общи за цялата страната – за всички съдилища и най-вече за всички граждани и юридически лица, които се представляват от адвокати и чиито права са засегнати от непредвидимата и противоречива съдебна практика по въпросите за отговорността за разноските, последвала Решението на СЕС, поради което молим, в хода на законодателната процедура, да вземете предвид настоящото становище, което е обсъдено и се подкрепя от председателите на всичките 27 (двадесет и седем) адвокатски колегии, се казва в документа.
Законопроектът в голяма степен е съобразен с изготвен от Висшия адвокатски съвет законопроект, обсъден от Общото събрание на адвокатите от страната на 25.02.2024 г. и от всички адвокатски съвети, както и с предложенията, направени по време на професионални и обществени обсъждания.
Сред сега предлаганите изменения в Закона за адвокатурата е провеждане докрай на принципа на свобода на адвокатското договаряне в отношенията адвокат-клиент и премахване на забраната за адвокати да уговарят възнаграждение под определени (минимални) размери и на предвидената за това дисциплинарна отговорност. При липса на договор между адвокат и клиент, както и при определяне на особени представители за назначаване от съда по граждански и търговски дела, възнаграждението да се определя от адвокатските съвети при отчитане на фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната помощ, времето за извършването и спешността ѝ, квалификацията, опита и специализацията на адвоката и при спазват критериите, доразвити на подзаконово ниво с Наредба, издадена от Министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет (предлаганите разпоредби на чл. 36, ал. 3 и ал. 5 ЗА). Предвижда се също в случаите на предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА съдът да определя възнаграждение на адвоката, дължимо от насрещната страна, като се ръководи от същата Наредба по чл. 36, ал. 5 ЗА.
Адвокатите от Софийска адвокатска колегия, заедно с колегите си от цялата страна, заявяват единодушната си подкрепа и за предложение със законопроекта промени в ГПК и ДОПК. С тях се въвежда общо процесуално правило, приложимо във всички случаи на особени представителства, според което особеният представител и възнаграждението му се определят от адвокатския съвет, а когато съдът намали така определеното възнаграждение поради възражение за прекомерност от страната, която дължи заплащане на разноските, посоченият от адвокатския съвет особен представител да може да откаже поемане на представителството.
Предлага се също детайлно уреждане в ГПК на процедурата по възражение за прекомерност, с което да се изключи възможността съдът да се произнася и да променя размера на присъжданите разноски, без да има надлежно и мотивирано възражение за прекомерност на същите. Предвидено е и процесуално условие за допустимост на възражението за прекомерност – при разлика повече от 1/3 спрямо възнаграждението на насрещния адвокат, като е ограничена възможността съдът да намалява поради прекомерност разноските за адвокатско възнаграждение до размера на платеното адвокатско възнаграждение от страната, направила възражението.
Със законопроекта се уеднаквява режимът на отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение и юрисконсултско възнаграждение в производствата по ДОПК с режима по ГПК, чрез предлаганата промяна на чл. 161, ал. 2 и 3 ДОПК.
Председателите на 27-те адвокатски колегии от страната изразяват и готовност да участват в предстоящите обсъждания на законопроекта във водещата парламентарна Комисия по конституционни и правни въпроси, в хода на които да изложат и допълнителни аргументи по разпоредбите, включени в предметния обхват на законопроекта.
С пълния текст на Становището можете да се запознаете тук.
Софийски адвокатски съвет
