Становище на Софийския адвокатски съвет срещу предлагани промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2025 г.

Уважаеми колеги,

Съветът на Софийска адвокатска колегия изрази принципно несъгласие с предлаганите изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), направени с §30 от ПЗР на проекта на Закон за държавния бюджет на Р България за 2025 г. (със сигнатура 51-402-01-21 от 13.12.2024 г.). Законопроектът е внесен от Министерския съвет (МС) и е одобрен с негово Решение №862/13.12.2024 г. и предстои обсъждането му в 51-вото Народно събрание.

Конкретните съображения и правни аргументи срещу предлаганите промени Съветът е изложил в подробно Становище с изх. №2063 от 23.12.2024 г., което на 8 януари 2025 г. бе изпратено до депутатите от 51-то Народно събрание и до членовете на парламентарните Комисия по бюджет и финанси и Комисия по конституционни и правни въпроси.

Спорната разпоредба на § 30 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2025 г. предвижда създаване на нова ал. 10 на чл. 12 от ДОПК, с която на органите по приходите се вменява правомощие да извършват претърсване и изземване.

Според Софийски адвокатски съвет това са неприсъщи за органите по приходите функции, които никога досега не са извършвали процесуално-следствени действия по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), поради което и не разполагат с необходимата подготовка, професионални и практически умения. Такива е невъзможно да бъдат придобити впредвидения в §1 08, т. 2 от ПЗР на ЗДБ 6-месечен отлагателен срок за влизане всила на предлаганите с §30 промени в ДОПК, категорични са от Съвета.

От друга страна, чрез предвижданата нова компетентност на органите поприходите се създава паралелна структура, дублираща правомощия на органи на досъдебното производство, като същевременно се запазва възможността органите по приходите да искат съдействие от органите на Министерството навътрешните работи (МВР). Подобен подход изначално залага неяснота относно пределите и разпределението на компетенции, а съществуването на паралелни правомощия неминуемо ще доведе до междуинституционални конфликти и спорове за компетентност. Това е свързано и с неизбежно ангажиране на по-голям административенкапацитет (човешки и ресурсен), което вместо да облекчи и ускори данъчното производство, ще го утежни и забави, се посочва още в Становището.

На следващо място, компетентността по предлаганата нова ал. 10 на чл. 12от ДОПК не е уредена общо за органите по приходите, а само за тези, които са оправомощени с нарочна заповед на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходине (НАП). Според Софийски адвокатски съвет, ако вносителят на законопроекта е идентифицирал необходимост органите по приходите да разполагат с правомощия да извършват претърсване иизземване, то такава необходимост може да се яви във всяка ревизия или проверка, а не само в случаите, в които тя се извършва от орган, нарочно оправомощен от Изпълнителния директор на НАП. И обратно – евентуалната идея да се действа в условия на неотложност при посещение на проверяван обект по чл. 12, ал. 5 от ДОПК би била напълно компрометирана, ако в такава хипотеза би се наложило органът, извършващ проверката/ревизията, тепърва да иска от Изпълнителния директор на НАП нарочно оправомощаване, съгласно новата ал. 10.

От изложеното се вижда, че с планираните промени в чл. 12, чл. 42 и сл. и чл. 56 и сл. от ДОПК по същество се предвижда създаването на своеобразен„специализиран отряд от органи по приходите“, които да разполагат (по неясникритерии и причини) с повече правомощия от останалите си колеги. Ако това остане част от окончателния текст на закона, ще доведе до формиране на паралелнана органите на МВР структура в приходната агенция, което би представлявало недопустим и опасен прецедент на овластяване на органи по приходите с правомощия, които не са пряко свързани с целите на ДОПК и производствата по проверки и ревизии, се посочва още в Становището. Създава се ограничен кръг от оправомощени от Изпълнителния директор на НАП служители, които не въввсички случаи, в които се налага, а само когато и срещу когото бъде преценено, ще предприемат действия по претърсване и изземване, с което ще се заобикаля общият, установен от десетилетияи устойчив ред, предвиждащ съдействие от органи на силовото министерство (МВР) по специален ред (този по НПК), за което те разполагат с опит иквалификация, а поради което и с функционална, а не само с номиналнакомпетентност.

Като допълнителен аргумент за недопустимост на исканите промени Съветът изтъква и обстоятелството, че предвижданата компетентност по чл. 12, ал. 10 е уредена не по принцип, а „в случаите, предвидени в този кодекс“, какъвто е предвиден в чл. 42, ал. 1 ДОПК, а именно „[в] случай че ревизирано или проверявано лице откаже на органа по приходите да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или други носители на информация“. Тоест на органи на данъчнатаадминистрация се вменяват неприсъщи на тях правомощия, чието упражняване предполага също толкова неприсъщи им знания и практически умения – да осъществяват процесуално-следствени действия в условия на съпротива.

Съветът на Софийска адвокатска колегия определя предлаганите изменения като неприемливи и поради факта, че не са предвидени никакви гаранции за лицата, спрямо които ще бъдат извършвани претърсвания и изземвания, че няма да бъдат изземвани книжа/информационни носители, които може да съдържат чувствителни лични данни, търговски тайни, включително книжа, представляващи адвокатска тайна или друга професионална тайна и др.п., без каквото и да е отношение към установяването на публични задължения. Изземването на такава информация и носители (и потенциалното им увреждане/унищожаване) може да нанесе на притежателя им непоправими или трудно поправими вреди, се изтъква в Становището.

Подробни аргументи са изложени и срещу новите разпоредби в ДОПК във връзка с въведеното задължение за даване на устни обяснения от данъчно-задълженото лице.

Въз основа на изложените аргументи Софийският адвокатски съвет счита, че § 30 от ПЗР от ЗДБ следва изцяло да отпадне от окончателния текст на Проекта на Закона за държавния бюджет за 2025 г., тъй като предвижда недопустимо разширяване на правомощията на данъчната администрация.

С пълния текст на Становището можете да се запознаете ТУК.

Lady Justice.
Lady Justice. © Tingey Injury Law Firm

Споделяне