Действия по повод проблеми в Търговски регистър

Уважаеми колеги,

Представители на Софийския адвокатски съвет проведоха двукратно срещи с ръководството на Агенция по вписванията и/или длъжностни лица по регистрацията към Агенцията по повод проблемите със забавено разглеждане и произнасяне по заявленията в Търговския регистър, липсата на надлежни указания и постановяването на неправилни откази по тези заявления.

Предходният изпълнителен директор на Агенция по вписванията г-жа Даниела Митева в присъствието на множество служители на Агенцията разясни, че проблемите произтичат от огромното количество заявления за промени по партидите на дружествата и обявените от тях актове заради необходимост от превалутиране на капитала и други суми в дружествените документи в срока, дефиниран в чл.32, ал.1 ЗВЕРБ (12 месеца) и заетостта на кадрите в Агенцията с процеса по подготовка и стартиране на регистъра за несъстоятелност на физическите лица. Съобщи ни, че възнамерява да поиска допълнителни средства за увеличаване броя на ангажираните с процеса длъжностни лица по регистрацията, но за съжаление след нейното освобождаване практическите проблеми се увеличиха.

Настоящият изпълнителен директор на Агенция по вписванията г-жа Елиана Илиева не участва в организираната от самата Агенция повторна среща с представители на САК и вместо това Агенцията се представляваше от длъжностни лица по регистрацията, които споделиха, че действително има отправени искания до Министъра на правосъдието за допълнително финансиране на дейността и за законодателна инициатива по промяна на срока по чл.32, ал.1 ЗВЕРБ. Нито един от представителите на Агенцията, присъствали на срещата, не пое ангажимент кога проблемите могат да бъдат успешно преодолени.

Неясно остава също защо е необходимо увеличаване бюджета на Агенцията по вписвания за заплащане на допълнителни длъжностни лица по регистрацията и преодоляване на кризата, ако е вярна наличната в публичното пространство информация, че от 119 щатни бройки в Агенцията, заети са едва 60 (https://www.segabg.com/hot/category-economy/koshmar-za-firmite-turgovskiyat-registur-pak-se-zadrusti).

С оглед на безрезултатните срещи и увеличаващия се обем оплаквания от граждани и адвокати, Софийската адвокатска колегия се обърна към Министъра на правосъдието Николай Найденов с предложение да предприеме необходимите действия за иницииране на законодателни промени чрез Министерския съвет, насочени към преодоляване на възникналите практически затруднения в производствата по вписване, заличаване и обявяване на актове в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

В искането са описани практическите проблеми, които не са само технически или организационни, а засягат пряко търговския оборот, правната сигурност и предвидимостта на бизнес средата, както следва:

  • Неспазване от длъжностните лица при Агенция по вписванията на предвидените в Закона за търговския регистъри регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) срокове за произнасяне по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове.
  • Неспазване от длъжностните лица на предвидения в ЗТРРЮЛНЦ срок за даване на указания по подадено заявление.

Съгласно чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ срокът за произнасяне на длъжностното лице по регистрацията по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове е незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в регистрите. Към датата на подаване на настоящото предложение срокът за произнасяне на длъжностните лица по подадени заявления е минимум 10 дни от постъпването им в регистрите.

Съгласно чл. 32, ал. 4 ЗВЕРБ търговските дружества следва да представят за обявяване преписи от уставите и дружествените договори едновременно с подаване на първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в Търговския регистър. На практика тази разпоредба значително стеснява приложението на предвидения в чл. 32, ал. 1 срок от 12 месеца от датата на въвеждане на еврото, тъй като за търговските дружества задължението за обявяване възниква значително по-рано - при първото следващо заявление. Това съвпада с обичайни законови срокове за обявяване на актове в Търговския регистър. Дружествата, които не са осъществявали дейност през отчетния период, подават декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството до 30 юни, а останалите търговци обявяват годишните си финансови отчети до 30 септември. Всяко заявление за вписване на промени, за обявяване на покана за общо събрание или за друг акт също задейства задължението по чл. 32, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото.

В резултат на това значителен брой заявления се концентрират в кратки срокове, което обективно затруднява работата на Агенцията по вписванията и води до неспазване на предвидените в закона срокове.

Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението не са приложени всички изискуеми документи или не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице дава указания за отстраняване на нередовностите. Тези указания следва да бъдат оповестени по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия ден от постъпване на заявлението в регистъра.

Заявителят може да изпълни указанията до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 от закона. В същия смисъл е и чл. 92а, ал. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, където срокът за отстраняване на нередовностите е посочен още по-ясно -до три работни дни от постъпване на заявлението.

На практика, поради описаните по-горе забавяния, указанията не се дават в законовия срок. Длъжностните лица установяват нередовности едва при забавеното вече произнасяне по заявлението и вместо да дадат възможност за своевременното им отстраняване, постановяват отказ.

Това създава порочен практически резултат. Заявителят е принуден да подаде ново заявление, с което отново се ангажира ресурсът на Агенцията по вписванията. Макар законът да предвижда възможност за съдебно обжалване на отказа, този ред обичайно не е ефективно решение за заявителите. Той води до допълнително забавяне, до по-високи разходи и до блокиране на правни действия, които в много случаи са свързани със срокове, корпоративни решения, сделки или инвестиционни процеси.

3. Липса на ефективна компенсация за заявителите при отменен незаконосъобразен отказ.

Към изложените проблеми следва да се добави и още един практически въпрос, който има съществено значение за ефективността на съдебната защита срещу незаконосъобразни откази на длъжностните лица по регистрацията.

Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ в производствата по обжалване на отказите съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. В съдебната практика се приема, че производството по обжалване на отказа запазва охранителния си характер и че приложение следва да намери общото правило на чл. 541 ГПК, според което разноските са за сметка на молителя.

В резултат на това разбиране, дори когато отказът на длъжностното лице по регистрацията бъде отменен като незаконосъобразен, заявителят остава натоварен с направените от него разноски - държавна такса, адвокатско възнаграждение и други разходи, необходими за защитата му. Това разрешение създава практически несправедлив резултат. От една страна, съдът установява, че отказът на Агенцията по вписванията е незаконосъобразен. От друга страна, лицето, което е било принудено да защити правата си по съдебен ред, не получава възстановяване на направените разноски. Така неблагоприятните последици от незаконосъобразния отказ остават изцяло за сметка на заявителя.

Проблемът е особено съществен в контекста на вече посочените забавяния и откази, постановявани вместо своевременно даване на указания. Когато заявителят няма реална възможност да отстрани нередовностите в предвидения от закона срок и впоследствие бъде принуден да обжалва отказа, липсата на възстановяване на разноските допълнително обезсмисля съдебната защита.

Практическата последица е, че много търговци предпочитат да не обжалват незаконосъобразния отказ, а да подадат ново заявление и да заплатят нова държавна такса. Това води до три неблагоприятни резултата: заявителят понася неоправдани допълнителни разходи; Агенцията по вписванията се натоварва с повторно разглеждане на същия въпрос; незаконосъобразните откази остават без реална последица за администрацията. Така се създава неправилен практически стимул. Вместо системата да насърчава законосъобразното и своевременно произнасяне, тя прехвърля финансовия риск от незаконосъобразния отказ върху търговците. Това е несъвместимо с принципите на бързина, процесуална икономия и правна сигурност, върху които следва да се основава дейността по регистрацията.

Предупредихме също, че последиците от всички изложени по-горе проблеми са сериозни:

  • Затруднява се нормалната работа на Агенцията по вписванията, като ограничен административен ресурс се ангажира повторно с идентични или сходни заявления;
  • Забавя се вписването на обстоятелства с пряко значение за търговския оборот - прехвърляне на дружествени дялове, избор или промяна на законни представители, промени в капитала, обявяване на покани за общи събрания, приемане на годишни финансови отчети и други актове;
  • Създава се правна несигурност относно настъпването, противопоставимостта и публичността на важни корпоративни обстоятелства;
  • Затруднява се сключването и изпълнението на сделки, включително сделки по придобиване на участия, финансиране, обезпечения, инвестиции и вътрешногрупови преструктурирания;
  • Увеличават се разходите за бизнеса, без това да е обусловено от поведението на търговците или техните представители;
  • Създава се впечатление за институционална непредвидимост в сфера, която по своята същност следва да гарантира бързина, публичност и сигурност на търговския оборот.

С оглед изложеното Софийският адвокатски съвет намира, че преодоляването на посочените практически проблеми изисква бързи и целенасочени законодателни изменения, насочени както към разтоварване на Търговския регистър в краткосрочен план, така и към осигуряване на реална възможност за търговските дружества да изпълнят задълженията си по Закона за въвеждане на еврото в Република България в разумен срок, без това да блокира текущите регистрационни производства. П предложихме следните конкретни законодателни промени:

  • Удължаване на срока по чл.32, ал.1 ЗВЕРБ, в който търговските дружества приемат изменение в документите по чл.9, ал.2 от закона, от 12 месеца на 36 месеца, както следва:
  • Изменение на разпоредбата на чл. 32, ал.4 от ЗВЕРБ и съответствието й с предложението за изменение на чл.32, ал.1, както следва:
  • Допълнение на чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ със следния текст:
  • Изменение на разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, както следва:
    • Изречение четвърто се изменя така:
    • Изречение пето се изменя така:
  • Изменение на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, с което изрично да се предвиди, че при отмяна на отказа направените от жалбоподателя разноски се присъждат в негова полза и се заплащат от Агенцията по вписванията, както следва:

Търговските дружества приемат изменения в документите по чл. 9, ал. 2, както и привеждат вътрешните си документи извън посочените в чл. 9, ал. 2 в съответствие с изискванията на този закон в срок до 36 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България.“

„Представянето за обявяване на преписи от устава и от дружествения договор по ал. 2 и 3 се извършва до изтичане на срока по чл. 32, ал.1. За обявяването на актовете по ал. 2 и 3 не се събира държавна такса.“

„Когато са дадени указания по чл. 22, ал. 5, длъжностното лице се произнася незабавно след изпълнението им, а ако указанията не са изпълнени -незабавно след изтичане на три работни дни от оповестяването им по реда на чл. 22, ал. 5.“

„Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец, определен с наредбата по чл. 31, в срок до три работни дни от оповестяването на указанията по реда на изречение второ.“

„Длъжностното лице постановява отказ, ако указанията не са изпълнени в срока по изречение четвърто.“

„Когато жалбата срещу отказа бъде уважена, съдът присъжда в полза на жалбоподателя направените в производството разноски, включително платената държавна такса и възнаграждението за един адвокат, които се заплащат от Агенцията по вписванията. В останалите случаи съдът присъжда разноските по реда на Гражданския процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага.“

Софийският адвокатски съвет намира, че навременната законодателна реакция е необходима не само за защита на професионалната работа на адвокатите и техните клиенти, но и за гарантиране на нормалното функциониране на търговския оборот, предвидимостта на корпоративните отношения и доверието в инвестиционната среда в Република България.

Споделяне