1. Становище по проекта на Закон за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити.
Софийският адвокатски съвет депозира в обявения срок становище в процедурата по обществени консултации за проект на Закон за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити, публикуван в портала за обществени консултации на 09.02.2024г.
Софийският адвокатски съвет настоява този законопроект да предвиди лицензиране и изисквания спрямо дейността и надзора на лицата, придобиващи и обслужващи вземания от кредитни институции, от небанкови финансови институции и вземания по потребителски договори, а не само на „лицата, обслужващи вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитна институция, които действат от името на купувач на кредити“ и „купувачите на кредити, които придобиват вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитна институция“, както е предвидено понастоящем в проекта. Директива 2021/2167 задава минимум изисквания относно дружествата, които придобиват и обслужват вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитни институции, но тя изрично предвижда възможност държавите-членки да регулират и придобиването на вземания по кредити, предоставени от небанкови финансови институции (т.нар. дружества за бързи кредити) и всякакви други вземания по потребителски договори. Въвеждането на изисквания за лицензиране само на лицата, които обслужват вземания по банкови кредити, оставя дейността на дружествата, които придобиват пакети от вземания от небанкови финансови институции и потребителски вземания от мобилни оператори, доставчици на комунални услуги и други, без необходимост от лицензиране и без надзор.
От първостепенно значение за дейността на адвокатите е да се предвиди изключение от приложното поле на закона за адвокатите и формите на съвместна дейност на адвокати – каквото е и искането на Софийски адвокатски съвет. В чл. 2, пар. 6 от Директива 2021/2167 е предвидено от обхвата на директивата и респективно от законодателството за транспонирането й да се изключат адвокатите и адвокатските сдружения, които извършват дейности по обслужване на кредити при упражняване напрофесията. Много от практикуващите адвокати извършват от името на свои клиенти една или повече от дейностите, посочени в чл.6, ал. 2 ЗЛОККК. При настоящата редакция би се оказало, че те не могат да извършват съдебни и/или извънсъдебни дейности по събиране на вземания, произтичащи от необслужвани договори за кредит, каквито са дейностите по чл. 6, ал. 2, т. 1, предл. 1. Производствата по съдебно установяване и принудително събиране на вземания са съществен (и неизменен) етап от дейността по събиране на вземания от кредитополучатели, а често е и единственото възможно средство за това. Процесуалното представителство в тези производства често се осъществява тъкмо от адвокати и дейността им не би следвало да се ограничава от изискванията на ЗЛОККК, чиито разпоредби регулират специфична и отделна категория субекти, което изключва адвокатите. Разпоредбата на чл.6, ал. 2, от законопроекта, която дефинира дейността по обслужване на кредити, сочи че в тази дейност се включва: „събиране или възстановяване от кредитополучателя на дължими плащания по договор за кредит“ (което включва както извънсъдебното събиране, така и всички дейности по съдебно/принудително събиране на вземания), „предоговаряне на условията по договора“, „администриране на жалби от кредитополучатели“.
Софийският адвокатски съвет намира, че с подобна регламентация Държавата необосновано ограничава възможността на адвокатите за извършване на типична адвокатска дейност, включително и чрез възлагането на обременителни административни задължения и структурна дискриминация. Адвокатите и адвокатските сдружения поради това, че не са търговци и търговски дружества, са изключени от всички възможности и програми за финансиране по линия на европейските фондове за развитие, осъвременяване и дигитализиране на дейността им.
Законопроектът за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити създава опасност да лиши адвокатите от възможност да извършват друга основна за тях дейност – посредничеството при предоговаряне на условията по предоставен кредит, правни консултации по администриране на жалби от кредитополучатели и най-вече дейността по събиране на вземанията, включително представителство в съдебните производства по установяване на вземанията и тяхното принудително събиране.
Заедно с много други конкретни предложения, в подаденото Становище се предлага в разпоредбата на чл. 3 Законопроекта, която урежда изключенията от приложното поле на закона, да бъдат добавени адвокатите, младши адвокати или адвокатски дружества и сдружения, с което да не се стигне като резултат до недопустимо ограничаване на възможността адвокати да извършват типична адвокатска дейност, включително процесуално представителство на ищец/взискател в съдебно производство.
С всички съображения в становището по законопроекта можете да видите тук. Становището на министерство на финансите по депозираните възражения и становища по текста на законопроекта можете да видите тук.
2. Законопроект за посредничеството при сделки с недвижими имоти.
В 49-тото Народно събрание е внесен Законопроект за посредничество при сделки с недвижими имоти (тук), който прави опит да дефинира изключителна дейност на брокерите на недвижимите имоти, като по този начин бъде ограничена възможността адвокатите да извършват една от основните им дейности – правни консултации при сделки с недвижими имоти и дори процесуално представителство в охранителни нотариални производства по пълномощие и в производства за установяване на вещни права. По този законопроект Софийският адвокатски съвет прие становище, което беше подадено до Народното събрание (което можете да видите тук), с което възрази срещу редица конкретни формулировки в законопроекта, чието приемане в предлагания от вносителите вид недопустимо би ограничило възможността адвокатите да участват в охранителни (нотариални производства) и във всички типично адвокатски дейности, които предшестват или съпътстват всяка сделка с недвижим имот и вещно право върху недвижим имот.
3. Становище по Законопроект за изменение и допълнение на ЗКИР.
Във връзка с публикувания в портала за обществени консултации strategy.bg проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (линк), с Решение на Софийски адвокатски съвет от 14.03.2024 г. беше прието и подадено становище по законопроекта.
Софийски адвокатски съвет посочва в становището си, че в дейността си по правно обслужване и оказване на съдействие адвокатите ежедневно заявяват от името на своите доверители предоставянето на административни услуги с данни от кадастъра (най-често снабдяването със скици и схеми от кадастралната карта и извлечения от кадастралните регистри на недвижимите имоти). Със Законопроекта се предвижда административните услуги с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри да се предоставят само в електронна форма (като електронни документи), като при заявяване на административни услуги по електронен път по пълномощие от своите клиенти, адвокатите ще се идентифицират по реда на Закона за електронна идентификация. (чл. 55 нов). При съобразяване на реда за удостоверяване на идентичността на съдържанието на електронния документ (например скица от кадастралната карта с извлечение от КРНИ) с разпечатаното копие на хартиения носител, уреден в новия чл. 56б от Законопроекта, следва заключението, че макар и да има право да получи от името на клиента си електронен документ, включително чрез заявяване на административни услуги по електронен път, адвокатът няма да има право да разпечатва получените електронни документи от информационната система на кадастъра на хартиен носител и да удостоверява идентичността на съдържанието на електронния документ с разпечатаното копие на хартиения носител като ги заверява. При тази уредба ще се окаже, че в производства, в които адвокатът участва като пълномощник на клиентите си, той не би могъл да представи разпечатано копие на хартиения носител на електронния документ, получен от информационната система на АГКК със заверка на идентичността на съдържанието му, а следва да се обърне към оторизиран служител на АГКК и към някое от лицата, които я подпомагат – най-близката Общинска администрация, Общинската служба по земеделие, или към правоспособно лице по кадастър, за да получи разпечатан на хартиен носител получения от него електронен документ заверен за идентичност, като ще бъде задължен да заплати такса за предоставената услуга, определена в тарифата по чл. 8, ал. 2 ЗКИР. Нещо повече, в новата глава Седма от законопроекта не е възпроизведено правилото на чл. 55, ал. 6 ЗКИР, съгласно което „Орган на съдебната власт, административен орган, лице с публични функции или организация, предоставяща обществени услуги, получили електронен документ по ал. 2 (Съгласно чл. 55, ал. 2 ЗКИР Официалните документи са скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения и копия от данни и материали.) чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра или предоставен им от заинтересовано лице, могат да го разпечатат на хартиен носител и да удостоверят идентичността на съдържанието на оригинала с разпечатаното копие. Разпечатаното копие се ползва само за провежданите от тях производства.“
Софийският адвокатски съвет намира, че предлагания ред за удостоверяване на идентичността на съдържанието на разпечатаното копие на електронен документ, както и изричната забрана за заверяване на разпечатаният електронен документ на хартиен носител, удостоверен от служител на АГКК, общинската администрация, общинска служба земеделие или правоспособно лице по кадастър, за абсолютно неприемлив. Ако бъде възприет предлагания начин за предоставяне на административни услуги с данни от КККР, дейността на адвокатите ще бъде изключително затруднена, а поставената цел за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса напълно компрометирана. Предлаганата правна уредба създава неравнопоставеност между адвокатите и лицата по чл. 55а - административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, на които АГКК ще предоставя електронни документи с данни от кадастъра като вътрешни електронни административни услуги без заплащане на държавна такса.
Освен това, предлаганата правна уредба противоречи на правилата за представяне на електронни документи по чл. 184, ал. 1 ГПК, съгласно който „Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната“, както и на чл. 32 от Закона за адвокатурата, който гласи че „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи“.
С пълният текст на становището може да се запознаете тук.
Софийски адвокатски съвет
