Относно практика на САС, коригираща практика на СГС за определяне на хонорар на особен представител по НЗПП

/


През 2024г. Съветът на САК беше сезиран с искане от търговски състав на СГС в производство по чл. 155, т. 3 на ТЗ за определяне на особен представител на ответното дружество с индикация, че възнаграждението му ще бъде определено в размер по Наредбата за заплащане на правната помощ.

Поради липсата на предварително определено от искащия съд възнаграждение, в отговора си до СГС Съветът мотивирано възрази срещу тази практика и определи възнаграждение на основание чл. 36, ал. 3 от ЗА вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004г. на ВАдС, упражнявайки компетентността си за това при липсата на договорно отношение.

Без да информира предварително определения от САС особен представител за намерението си (манифестирано само в искането до САС), съдът го назначи за такъв и едва с финалния съдебен акт определи възнаграждение в размер на 100 лева. По повод искане на особения представител за изменение на решението в частта за разноските, съставът на СГС констатира противоречие в интересите между особения представител (искащ увеличение на възнаграждението си) и представляваното от него търговско дружество (което в случай на решение, уважаващо иска на прокуратурата, би било осъдено за по-високото възнаграждение) и отправи искане до особения представител да внесе предварително разноски за назначаване на нов особен представител на същото дружество в размер на 100 лева за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Сигнализиран за този случай и от първоначалния особен представител, и от съда след внасянето на тези разноски, Съветът на САК назначи за особен представител един от членовете си, който изрично заяви пред съда, че се отказва от определеното от съда възнаграждение.

В резултат на изразените от особения представител в производството по чл. 248, ал. 3 ГПК становища и след обжалването на определението на СГС, оставящо без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, състав на Софийския апелативен съд сподели част от доводите, изразени от особения представител, определен от Съвета на САК, и постанови окончателно определение, в чиито мотиви се изразяват важни насоки при определянето на възнаграждения на особени представители, като например:

- …позоваването на ЗПП и прилагането по аналогия на установените към нея правила към производствата по търговски спорове (каквото е делото с правно основание чл. 155 т.3 от ТЗ съгласно чл. 365 т.3 от ТЗ), противоречи правилата на тълкуване и прилагане по чл. 46 ал.1 и ал.2 от ЗНА.

- Съгласно чл. 24, т. 3 ЗПП обхватът на правната помощ, предоставяна по реда и при условията на ЗПП, е ограничен не само субектно (отнася се само до физически лица), но и предметно – изключва се предоставянето ѝ по търговски и данъчни дела.

- Специалният ЗПП дерогира Закона за адвокатурата и Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, но само по отношение на специалните случаи в обхвата на ЗПП, защото урежда специален ред в отклонение от общите правила – изключение, което съгласно общите тълкувателни правила, не може да се тълкува разширително.

- Определянето на възнаграждение под минимума … не трябва да бъде унизително ниско за адвоката съпоставено с труда му.

Споделяне