ДО
ВСИЧКИ СЪДИЛИЩА
ДО
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО” – МВР
ДО
ВСИЧКИ АДВОКАТСКИ СЪВЕТИ
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Зачестиха случаите на неправомерно предоставяне на правна помощ.
Органите, ръководещи процесуалните действия, допускат правна помощ за процесуална икономия и „при евентуалност”, без да има законово основание.
Допускането на правна помощ в разпоредително заседание, без да се изследва волята на лицето, е в противоречие на ЗПП, НПК и ГПК.
При задължителната защита/представителство, съдът допуска правна помощ, ако лицето няма договорен адвокат /чл. 372, ал. 2 НПК, чл. 381, ал. 1 НПК, чл. 384 НПК, чл. 465, ал. 3 НПК/.
Задължителната правна помощ - защита /представителство, не е безплатна. Преждевременното допускане на правна помощ води до неоправдано изразходване на държавни средства, тъй като липсва правно основание за събирането им.
Не са редки и случаите, когато лицата, на които е предоставена правна помощ, остават с впечатление, че тя е безплатна.
Задължителната правна помощ - защита/представителство, може да бъде и безплатна, когато лицето, на което се предоставя правна помощ, няма възможност да я заплати. Тези обстоятелства следва да бъдат отразени в акта по допускане на правната помощ.
Националното бюро за правна помощ, в изпълнение на функциите си по чл. 8, т. т. 1 и 6 от Закона за правната помощ - методическо ръководство и контрол по предоставянето на правната помощ, дава следните указания:
1. Органите, допускащи правната помощ, да спазват изискванията за формата и съдържанието на акта за предоставяне на правна помощ по чл. 25, ал.3 от ЗПП; Този акт е задължителен и е правно основание за всички последващи дейности по предоставянето на ПП, вкл. за нейното плащане.
2. Не се прави разлика между правната помощ по чл. 23, ал. 1 (задължителна) и тази по чл.23, ал.2 от ЗПП.
2.1. При правна помощ по силата на закон, когато задължително се предвижда адвокатска защита или представителство по чл. 23, ал. 1 от ЗПП, в акта за предоставяне на правна помощ задължително да се посочват правните основания - разпоредбите от НПК и ГПК, предвиждащи задължителна адвокатска защита по силата на закон, както и фактите и обстоятелствата довели до назначаването на служебен защитник по делото;
2.2. В чл. 23, ал. 2 ЗПП има три императивни и комулативни предпоставки: лицето да няма средства, да има искане от него и интересите на правосъдието да изискват това. В нарушение на чл. 23, ал.2, 3 и 4 и чл.25, ал.1 от ЗПП не се документира искане на лицето за предоставяне на ПП, не се изследва имущественото му състояние и не се изискват доказателства в тази насока. Често правната помощ по чл. 23, ал.2 (когато тя не е задължителна) се допуска без основание, което предпоставя неоснователно разходване на средства от държавния бюджет.
При правна помощ по чл. 23, ал. 2 от ЗПП, както и при задължителна защита/представителство, когато подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело, не разполага със средства за заплащане на адвокат и интересите на правосъдието изискват това, органът, ръководещ процесуалните действия, следва да се мотивира като се съобрази с изискванията на чл. 23, ал. 4 от ЗПП.
2.3. На съдилищата се препоръчва да не допускат правна помощ в разпоредително заседание, без да е известна волята на страната.
При задължителна защита /представителство съдът допуска правна помощ, ако лицето няма договорен адвокат. Предлагаме в разпореждането /определението/, съдът да укаже на страната в срока за отговор да декларира писмено желанието си за ползване на упълномощен адвокат, като същевременно бъде предупредена, че след изтичането на този срок, ще й бъде назначен служебен защитник за нейна сметка, освен в случаите, когато е освободена от заплащане на разноски, изброени в НПК, ГПК и други закони.
Назначаването на служебен защитник, без да е изследвана волята на страната, създава впечатление у същата, че правната помощ във всички случаи е безплатна.
3. Съдилищата да изпращат до съответните адвокатски съвети надлежно оформени актовете за предоставяне на правна помощ, придружени с искане за определяне на адвокат.
4. Адвокатските съвети да не определят адвокати, без наличието на акт и искане за предоставяне на правна помощ, съдържащи фактическите и правни основания за допускане на правна помощ.
С уважение,
ВАСЯ ИЛИЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ
