Home Новини Писмо от Георги Дичев - Председател на Съвета на Камарата на частаните съдебни изпълнители

Писмо от Георги Дичев - Председател на Съвета на Камарата на частаните съдебни изпълнители

Изх.№: 2963/2017

до
Г-ЖА РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

 

УВАЖАЕМА Г-ЖО НЕГЕНЦОВА,
Във връзка с Ваше писмо изх. №700/31.05.2017 г., получено в Камарата на ЧСИ наш вх. №3624/31.05.2017 г., относно отправено искане за предприемане на действия от Съвета на КЧСИ за преустановяване на незаконосъобразна практика на частните съдебни изпълнители по прилагането на чл. 31 от Закона за адвокатурата, Ви уведомяваме, че писмото Ви беше разгледано на редовно заседание на Съвета на КЧСИ, проведено на 21.06.2017Г.
В писмото се изразява загриженост от постъпващите множество сигнали от адвокати от различни адвокатски колегии, в които се твърди, че частни съдебни изпълнители са им отказали достъп до дела, в нарушение на чл. 31, ал. 1 от ЗА. След проведена на 14.06.2017 г. среща между ръководствата на КЧСИ и Висшия адвокатски съвет, Съветът на Камарата взе предвид следното:
Съгласно чл. 134, ал. 2, изр. 1 от Конституцията на РБългария, Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, като нейната организация и дейност се уреждат със закон (чл. 134, ал. 2 КРБ), какъвто закон се явява Законът за адвокатурата (ЗА), а съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗА адвокатите могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения "само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет".
Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗА в исторически план не е нещо ново за българското право: аналогични разпоредби се съдържаха в чл. 12 от отменения Закон за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 8о от от 27.09.1991 г.), приет от Великото народно събрание, отменен със сега действащия ЗА (ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г.); чл,31 от отменения Указ № 1842 за адвокатурата (обн. ДВ, бр. 96 от 1976 г.) и още по-отдавна в чл. 21 от Закона за адвокатите (ДВ, бр.78 от 08.07.1925 г.), който гласи: „Адвокатът може да прави справки по и в свръзка с делата на своите клиенти във всички съдебни и административни места и лица в Царството, без да представлява пълномощно“.
Поради това, считаме, че и за извършване на справки по изпълнителни дела на адвоката не му е необходимо пълномощно от клиент, който да е страна по конкретното дело, по което ще се извършва справката. Пълномощно в предвидената от съответния процесуален закон форма и съдържание е необходимо само когато адвокатът извършва процесуално представителство по делото - подава молби, прави искания, подава жалби срещу актове на съдебния изпълнител и др. (чл. 25, ал. i и 2 от ЗА).
Към правото на адвокатите и адвокатите от ЕС на достъп до дела и справки по дела само въз основа на качеството им на адвокат, уредено в чл. 31, ал. 1 от ЗА, съответно препраща и чл. 86, ал. 3 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (ПАРОАВАС) - с възстановено действие от 13.06.2017 г., съгласно Решение № 8802 от 13.07.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 47 от 13.06.2017 г.
Идентична е уредбата и в Правилника за администрацията на Върховния административен съд - чл. 36, ал. 3 от Правилника предвижда, че се предоставят за справки "на страните, на процесуалните им представители и на адвокати, легитимиращи се с адвокатска карта, насрочените дела за справки и проучване, като попълват контролен лист по всяко предоставено за проучване дело".
Правилникът за администрацията на Върховния касационен съд в своя чл. 117, ал. 2 също предвижда, че достъп до дела и справки по дела се дават "на страните, на процесуалните им представители и на адвокатите".
Наблюдават се опити за несъобразено със закона ограничаване на това право от административните ръководители на съдилища в страната чрез приемане на „правила за административно обслужване“, „правилници за организация на работата“ и др. по същество вътрешни заповеди на тези ръководители. Тенденция се наблюдава и в практиката на административните съдилища, вкл. и на ВАС, напр. Решение № 4114 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2012 г., V отд., Решение № 9298 от 09.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2220/2009 г., 5-членен с-в, Решение № 214 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2008 г., I отд.
Тази тревожна тенденция, рано или късно може доведе до опити за аналогично ограничаване на правата, които и ЧСИ имат за достъп до информацията, съдържаща се в съдебни дела, по силата на чл. 16, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 431, ал. з ГПК.
Аргумент за подход, незачитащ чл. 31, ал. 1 от ЗА, не може да бъде и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 за служебния архив на частните съдебни изпълнители, която предвижда, че справки по дела се дават "на страните и техните представители, както и на лицата, които имат правен интерес", тъй като от една страна поради професията си адвокатите са винаги „лица с правен интерес“ по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4, доколкото дейността им не се изчерпва с процесуално представителство, а включва и даване на устни и писмени консултации и становища по конкретни казуси, за което не се налага упълномощаване. Именно, при извършването на такава „несъдебна дейност“, адвокатът може да осъществява правото си на достъп до информация по делата въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта, без да е упълномощен от страна по делото, с което се запознава. От друга страна, дори да приемем, че разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 в частта "и на лицата, които имат правен интерес" следва да се тълкува стеснително и от кръга на лицата с правен интерес са изключени адвокатите, които не са пълномощници на страна по делото, то тази разпоредба, като противоречаща на разпоредба от нормативен акт от по-висока степен (какъвто е Законът за адвокатурата), не следва да се прилага, а следва да се приложи разпоредбата на чл. 31, зл. 1 от ЗА, както изрично предвижда чл. 15, ал. з от Закона за нормативните актове.
Следва да се има предвид, че с оглед административната и съдебна практика в материята на защита на личните данни, Съветът на КЧСИ намира, че чл.31 от ЗА не включва право на адвокатите да се снабдяват с преписи или незаверени копия от изпълнителни дела в цялост или на отделни документи от тях. Достъп до делото на адвокати следва да се предоставя след удостоверяване на самоличността им, качеството им на адвокат и попълване на контролен лист (Приложение № 6 към чл. д/\, ал. 1 от ПАРОАВАС) или заявка за разглеждане на изпълнително дело, подаване на писмено искане за предоставяне на делото или друг аналогичен начин, по който безспорно да може да се установи кой и на коя дата е разглеждал изпълнителното дело.
Предвид гореизложеното, Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители взе следното решение;
Отправя препоръка до членовете на КЧСИ да не препятстват адвокатите в упраз/сняването на правата им по чл. 31 от Закона за адвокатурата и да предоставят достъп на същите до изпълнителни дела след удостоверяване на самоличността им, качеството им на адвокат и попълване на контролен лист (Приложение № 6 към чл. 94, ал. 1 от ПАРОАВАС) или заявка за разглеждане на изпълнително дело, подаване на писмено искане за предоставяне на делото или друг аналогичен начин, по който безспорно да може да се установи кой и на коя дата е разглеждал изпълнителното дело, без да е необходимо представяне на пълномощно от някоя от страните в изпълнителното производство.
За решението на Съвета да бъдат уведомени всички частни съдебни изпълнители.

 

С уважение,
ГЕОРГИ ДИЧЕВ
Председател на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители

Печат PDF

Copyright © sak-sas.bg 2017